Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— В момента това не е важно. Важното е, че заповедта е била дадена и изпълнена. Убихте човек без съд и присъда. Ето кое ви отличава от мнозинството, господин посланик. От насилието, което толкова презирате.

— Имаше причини!

— Защото бяхте убеден, че той е убиец! Защото бяхте чували за неговите ударни групи, за отредите на смъртта?

— До голяма степен — да!

— Това не е основание. Ако сте знаели със сигурност, трябваше да го кажете открито! Всички вие!

— Не можеше да стане така, казвам ви, имаше причини!

— Искате да кажете — други причини?

— Да!

— Досиетата?

— За бога, разбира се! Досиетата!

„— Не бива да го вършите! Имате всички доказателства! Изправете го на съд! Нека отговаря пред законите на страната! Закони съществуват!

— Съществуват досиета… И тези, които трябва да оцелеят… ще посегнат на други…

— Тогава вие с нищо не сте по-добри от Хувър.“

— Бие с нищо не сте по-добри от него — каза Чансълър.

— Вярвахме с цялата си душа и сърце, че е така. — Сейнт-Клеър взе да се съвзема след първия удар и донякъде възстанови изгубеното самообладание. — Просто не мога да повярвам. Така да се излъжа във Варак!

— Само това не казвайте — студено го пресече Чансълър. — Ненавиждам много от действията му, но Варак даде живота си за нас. Истината е, че вие сте го лъгали.

— Не е вярно! Няма такова нещо!

— И то през цялото време. Варак бе Лонгуърт, а Лонгуърт е влязъл в кабинета на Хувър през нощта преди неговата смърт. Варак е измъкнал досиетата! И ги е предал на вас!

— От „А“ до „Л“ — да, никога не съм отричал! Тези досиета бяха унищожени. Но не и досиетата от „М“ до „Z“! Те изчезнаха. Те все още липсват.

— Не е истина! Варак вярваше, че е така, защото вие искахте така да мисли!

— Това е лудост! — прошепна Сейнт-Клеър.

— Същата вечер с Варак е имало още двама души. Единият или двамата са изпразнили папките или просто са излъгали. Не знам точно, но там е станало всичко. Вие сте знаели, че Варак е безкомпромисен по отношение на досиетата, и затова сте действували зад гърба му.

Сейнт-Клеър поклати глава. Имаше, измъчен вид.

— Не. Грешите. Теорията ви е правдоподобна, дори изобретателна, признавам. Но просто не е вярна!

— Другите двама изчезват! Имената им са само прикритие, личността им е невъзможно да се установи!

— По съвсем други причини. Хувър трябваше да бъде отстранен. Страната не би могла да понесе дори намек за ново убийство. Щеше да настъпи хаос, фанатиците, които искат да управляват страната, потъпквайки всички конституционни права, щяха да се разбеснеят. Ние не можехме да оставим никакви улики. Повярвайте в това!

— Лъгахте и продължавате да лъжете! Няма начин да ме заставите да ви повярвам!

Сейнт-Клеър замълча и се замисли.

— Начин може би има: като ви обясня причината и като заложа във ваши ръце живота си и всичко, на което съм се посветил през тези петдесет години.

— Първо причината — сурово рече Питър. — Защо убихте Хувър?

— Той бе абсолютен властелин. Нямаше никаква определена линия на ръководство. Неговото Бюро бе аморфно, без структура. Нарочно го поддържаше в този вид. Бе стигнал твърде далеч в суровите си беззакония. Колко далеч, това никой не знае, но съществуваха достатъчно доказателства за убийствата, които споменахте. Знаехме за неговите шантажи и изнудвачества. Беше стигнал до Овалния кабинет на Белия дом. Дори само това бе достатъчно, за да оправдае решението ни, но съществуваше още едно съображение, което го правеше неотложно. Аморфната система започна да се организира, създаде се верига от хора вън и вътре в Бюрото. От безпринципни, порочни хора, които ограждаха Хувър, ласкаеха го, коткаха го, преструваха се, че го боготворят. Те имаха едничка цел: досиетата. С тези досиета те можеха да управляват страната. Затова Хувър трябваше да бъде отстранен, преди да бе влязъл в някакви сделки.

Сейнт-Клеър млъкна. Почувствува се уморен; личните му съмнения се изписаха по лицето му. Глождеха го съмнения.

— Не съм съгласен с вас — каза Питър, — но нещата взеха да се изясняват. Как ще предадете в ръцете ми вашето петдесетгодишно дело?

Сейнт-Клеър пое дълбоко дъх:

— Вярвам в човешкия инстинкт да прозира в определени моменти истината, независимо каква е тя. Само двама души на тази земя знаеха всяка стъпка от плана на убийството на Хувър. Човекът, който изработи плана, и аз. Този човек сега е мъртъв: загинал е пред очите ви. Аз съм изоставен. Този план е последното доказателство, защото никоя стратегия, изработена от човешки ум, не е съвършена. Все нещо остава незавършено, стига другите да знаят къде да го търсят. Доверявайки ви това, аз не само поставям живота си във вашите ръце, но и още нещо, много по-важно: оставям на ваше разположение делото на целия си живот. Но за мен е много по-важно да знам как ще постъпите с него, а не колко ми остава да живея. Приемате ли? Ще ми позволите ли да се опитам да ви убедя?