Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Точно така. Той е работил заедно с тях, захранвал ги е с информация.

— И още нещо — фактът, че се говорело на непознат нему език.

— Варак явно е говорел няколко езика.

— Струва ми се, шест или седем — съгласи се О’Брайън.

— Той твърдеше, че онези, които го заловили на Тридесет и пета улица, са знаели, че той не разбира какво говорят. Значи, те са го познавали. Пак един от четиримата. Всеки от тях го е познавал, познавал е биографията му.

— Ето още една брънка във веригата. Не е ли могъл поне да разпознае към коя група е принадлежал този език? Към източните или арабските?

— Нищо не каза. Само спомена, че името Часонг било изговаряно и повтаряно с фанатизъм.

— Вероятно е искал да загатне, че Часонг се е превърнал в нещо като култ?

— Култ ли?

— Да се върнем на Рамирес. Той призна кръвопролитието и грешките на командуването, така ли?

— Да.

— Но вече бе споменал, че случаят в Часонг е бил разследван от генералния инспектор и че неуспехът се дължал на неочакваното превъзходство на противника в хора и бойна техника.

— Той лъжеше.

— За разследването ли? Съмнявам се. — О’Брайън стана и си наля още кафе.

— Тогава за резултатите от разследването.

— Едва ли. Това съвсем лесно може да се издири.

— Не разбирам накъде клоните?

— Към последователността на думите му. Не забравяйте, че съм юрист. — Агентът постави обратно кафеника на печката и се върна на масата. — Рамирес ви е разказал за разследванията без ни най-малко колебание. Просто е допускал, че ще се задоволите със заключението, ако направите проверка. Малко след това той изпада в противоречие. Изведнъж започва да се съмнява дали заключенията от разследването ще ви удовлетворят. Това го тревожи. Почти ви моли да оставите работата на мира. Сигурно сте му дали основание за това, вероятно сте споменали нещо.

— Обвиних го. Казах му, че цялата операция е потулена.

— Но в какво сте го обвинили? Какво са потулили? Не сте казали, защото не знаете. Помислете, подобни обвинения са станали причина да се стигне до разследванията. Но не това го тревожи. А нещо друго. Помислете какво.

Чансълър напрегна мисълта си:

— Казах му, че ненавижда Макандрю, че се сковава от страх при споменаването на Часонг, че това има връзка с оставката на Макандрю, с липсващите данни от служебното му досие и с изчезналите досиета. Казах му, че е пълен с лъжи и увъртания. Че той и други като него са се съюзили, защото са били изплашени до смърт…

— От Часонг — довърши мисълта му О’Брайън. — Пак да се върнем назад. Конкретно какво му казахте за Часонг?

— Че има връзка с Макандрю. Затова той е подал оставка и се е готвел да направи разкрития. Че фактите за прикритието на операцията са в изчезналите досиета на ФБР. И затова Макандрю е бил убит.

— Това ли е всичко , което му казахте?

— Господи, напрягам се да си спомня.

— Поуспокойте се. — О’Брайън постави длан върху ръката на Питър. — Понякога най-важното доказателство е точно пред очите ни и пак не го виждаме. Ровим се дълбоко в подробностите, а изпускаме очевидното.

Очевидното. Думи… винаги думите. Те могат по най-неузнаваем начин да провокират асоциации, да събудят образи, да проникнат в спомени — споменът за мигновения проблясък в очите на изплашения генерал. Споменът за думите на умиращия: Не той! Тя! Той е само прикритие! Питър погледна към тънката, фино изработена тъкан на паравана. Очите му се приковаха върху вратата на стаята, където спеше Алисън. После се обърна към О’Брайън.

— О, боже, спомних си — тихо изрече той.

— Какво?

— Че в основата е жената на Макандрю.

Старши агент Каръл Куинлан О’Брайън се съгласи да не присъствува. Разбра всичко. В спалнята щяха да се обсъждат строго лични неща.

Освен това му предстоеше работа. Трябваше да проучи четиримата прочути и изтъкнати люде, трябваше да подразбере някои неща за далечните хълмисти възвишения в Корея, сцена на кръвопролитни сражения преди повече от две десетилетия. Колелото трябваше да се задвижи, фактите трябваше да се изровят.

Питър влезе в спалнята, нямаше представа как да започне, знаеше само, че не бива да отлага. При отварянето на вратата Алисън се размърда и обърна глава на другата страна. Отвори очи някак си стреснато и за мир се загледа в тавана.

— Здравей! — приветливо рече Питър.

Алисън въздъхна и седна.

— Питър, ти си тук!

Той бързо се приближи до леглото, седна на ръба и я прегърна.