Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Никому.

— На таксиметровите шофьори?

— От девет и половина съм наел само едно такси. Закара ме до Бетезда и остана да ме чака там. Шофьорът не знаеше, че се готвя да отивам на гарата.

— Господи, това не е… Да, какво? Не можете? — Агентът присви очи, докато разговаряше. — Въобще не отговаря? Изпратете помощен отряд в „Олимпик“ и влезте във връзка с полицията. Поискайте съдействие от тях. Сигурно човекът е в беда. Ще ви потърся по-късно. — О’Брайън окачи слушалката. Беше смутен и объркан и не го криеше.

— Какво може да е станало? — запита Питър.

— Не знам. Само двамата знаехме — момичето и аз. — Агентът се вторачи в Чансълър.

— Почакайте. Ако вие сте…

— Аз не съм — прекъсна го О’Брайън. — Тя не се е отделяла от мен нито миг. Не е говорила по телефон.

— А хората отвън? Онези, които така ловко се справят с прогресиите?

— Няма начин. Чаках да тръгне и последният влак и чак тогава ги предупредих, че може да се появите. Но въобще не съм споменавал с какво ще пътувате. Имам им пълно доверие. По-лесно е така, по-малко отговорности. — Агентът бавно се върна към масата и изведнъж се хвана за главата. — Майчице мила, аз съм причината! Пред хотел „Хей-Адамс“, когато влизахме в колата. Тя бе разстроена. Тогава й казах. Той сигурно е чакал до стената край автомобилната алея. Скрит в сянката.

— За какво говорите?

О’Брайън се отпусна разстроен и покрусен.

— Брумли е знаел къде сте настанен. Сигурно е чакал пред хотела с надеждата да ви застреля отблизо. Ако е наистина така, то той е чул думите ми. Трябва да ви се извиня, че едва не ви убиха заради мен.

— Подобно извинение трудно мога да приема.

— Не ви се сърдя. Какво стана с Рамирес? Защо ходихте при него?

Преходът от Брумли към Рамирес бе прекалено бърз за Питър. Няколко секунди трябваше да минат, за да изличи от съзнанието си образа на болнавия старец. Но той бе решил. Щеше да разкаже всичко на О’Брайън. Бръкна в джоба си и измъкна окървавеното листче с имената.

— Варак бе прав. Той каза, че ключът на загадката Часонг.

— Това ли не пожелахте да ми кажете по телефона? Заради Макандрю и дъщеря му. Рамирес бил ли е в Часонг?

Чансълър кимна.

— Сигурен съм. Те всички крият по нещо. Според мен това е мащабна операция за прикриване на истината. Дори сега, двадесет и две години по-късно, те панически се боят от разкритие. Но това е само началото. Онова, което се е случило в Часонг, ще ни отведе към един от тези четирима мъже. — Чансълър подаде листчето на О’Брайън. — Той именно държи досиетата на Хувър.

Агентът прочете имената. Кръвта се изцеди от лицето му:

— Господи! Вие имате ли представа кои са тези хора?!

— Разбира се! Има и още един — пети човек, но Варак не пожела да разкрие самоличността му. Той го уважаваше безкрайно и не искаше да му навреди. Варак бе убеден, че този, петия, го използуват, но самият той не е злосторникът.

— Чудно кой е той?

— Разбрах кой е!

— Вие сте пълен с изненади!

— Узнах го от Брумли, без той да се усети. Аз съм се срещал с този човек преди години. Той разреши мой личен проблем, мое затруднение. Задължен съм му много. Ако настоявате, ще ви открия името му, но бих предпочел първо аз да се срещна с него.

О’Брайън се замисли.

— Добре. Това е честна игра. Но приемам само при положение, че получа право на помощ.

— Говорете по-разбираемо.

— Напишете името и го предайте на адвокат, от когото аз ще го получа след приемливо кратък период от време.

— Защо?

— В случай че този пети човек ви убие.

Чансълър внимателно се вгледа в очите на агента. О’Брайън не се шегуваше.

— Добре. Честна игра.

— Сега да поговорим за Рамирес. Разкажете ми всичко, опишете всичките му реакции, всичките му думи. По какъв начин е бил свързан с Макандрю и с Часонг? Откъде го знаете? Кое ви накара да го потърсите?

— Отчасти нещо, което ми направи впечатление на гробището в Арлингтън, и отчасти — думите на Варак. Съпоставих ги. Изградих си предположение… което донякъде съвпадаше с онова, което бях написал… Не знам точно. Просто реших, че не съм на погрешен път. И така се оказа.

Чансълър разказа всичко за по-малко от десетина минути. По време на разказа Питър забеляза как О’Брайън зафиксираше в съзнанието си някои неща — така бе правил и онази нощ във Вашингтон.

— Дайте да оставим за малко Рамирес и да се върнем към Варак. Той е разбрал за връзката между Часонг и един от четиримата мъже от листчето въз основа на изтичане на конкретна информация, която не би могла да излезе от другаде освен от един от тях.