Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

О’Брайън скокна от стола. Застана зад бюрото и загледа Питър с горящи очи.

— Лонгуърт… Досиетата… Кой ви изпрати при мене? Кой сте вие? Какво, по дяволите, съм за вас?

— Моля?

— Очаквате да ви повярвам? Пристигате от улицата посред нощ и ми дрънкате разни измислици! Какво, за бога, искате от мен?

— Не разбирам за какво говорите — отвърна Чансълър напълно объркан. — Никога досега не съм ви виждал.

— Солтър и Крепс! Хайде, карайте! Солтър и Крепс! W те бяха там, нали?

— Кои са Солтър и Крепс? Къде да са били?

О’Брайън се извърна. Дишаше тежко.

— Знаете къде. Нерегистрирано покритие. А Лонуърт е на Хавайските острови.

— Той живее на Мауи — подкрепи го Питър. — Отплатили му се по този начин. Другите две имена не съм чувал. Не ги е споменавал въобще. С Лонгуърт ли са работили?

О’Брайън стоеше неподвижно. Постепенно се извърнакъм Чансълър и присви очи:

— Работили с Лонгуърт? — едва чуто прошепна. — Какво искате да кажете с това „работили заедно“?

— Точно така. Лонгуърт бил прехвърлен от Бюрото на работа под дълбоко законспирирано прикритие в Държавния департамент. Но това не е било истина. Просто прикритие. Дотолкова успях да проуча. Но ме изумява това, че вие тук знаете въобще за Лонгуърт.

Старши агентът продължаваше да гледа мълчаливо. Ужасените му зеници се разшириха.

— Вие сте напълно чист?

— Какво?

— Вие сте чист? Пристигате направо от улицата и сте съвършено чист .

— Какво значи това, че съм „чист“?

— Ако не сте, не бихте говорили всичко това… Би било лудост. „Дълбоко законспирирано прикритие в Държавния…“ О, боже! — О’Брайън сякаш беше в транс, даваше си сметка за напрежението, но не можеше да се отърси от него. Подпря се на бюрото, ръцете му се впиха в дървото. Притвори очи.

Питър се разтревожи:

— Може би е по-добре да ме заведете при друг?

— Не. Почакайте малко. Моля ви.

— Няма смисъл. — Питър се надигна от стола си. — Както сам казахте, това не е за вас. Нека поговоря с някого от другите дежурни офицери.

— Няма други.

— Казахте по телефона…

— Знам какво съм казал. Опитайте да разберете! Трябва с мен да разговаряте! Да ми кажете всичко, което знаете! Всяка подробност!

„Никога“, помисли си Питър. Няма да спомене за Алисън, тя не бива да бъде намесена. Пък и няма желание да продължи разказа си пред този необяснимо възбуден човек.

— Искам други да ме изслушат.

О’Брайън примигна няколко пъти. Дойде на себе си, пристъпи сковано към полицата в другия край на кабинета, извади касетофон и се върна към бюрото. Седна и отвори долното чекмедже. Извади малка пластмасова касета.

— Неразпечатана е, касетата е неизползувана. Ще я изпробвам, ако желаете. — Агентът отвори кутията, изтегли касетата и я сложи в магнитофона. — Имате честната ми дума. Другите ще чуят каквото ми разкажете.

— Записът не върши работа.

— Трябва да ми се доверите — каза О’Брайън. — Каквото и да мислите за поведението ми преди няколко минути, трябва да ми се доверите. Ще запишем целия ви разказ. Не си казвайте името. Кажете, че сте писател, това е всичко. Назовете имената на всички участвуващи, без тези, които са лично или професионално свързани с вас. Ако се окаже невъзможно, ако трябва да ги споменете във връзка със събитието, вдигнете ръка. Ще спра магнитофона и ще помислим какво да правим. Приемате ли?

— Не — възрази Чансълър. — Сега почакайте вие. Не съм дошъл тук за това.

— Дойдохте, за да сложите край на безобразията. Така поне ми казахте. Край на убийствата, край на терора, край на изнудванията! Същото искам и аз! Вие не сте единственият притиснат до стената. Нито Филис Максуел! Господи, аз имам жена и деца!

Питър се отдръпна, разтърсен от думите на О’Брайън.

— Какво казахте?

Смутено, агентът от ФБР понижи глас:

— Казах, че имам семейство. Не е важно. Не обръщайте внимание.

— Напротив, аз мисля, че е твърде важно — отвърна Питър. — Просто не мога да ви обясня колко е важно за мен тъкмо сега.

— Не се притеснявайте — прекъсна го О’Брайън. Изведнъж се превърна в закоравял професионалист. — Ще говоря аз. Запомнете: не се представяйте. Назовете всички, които са влезли във връзка с вас или към които сте били препратен. Споменете имената на онези, които че сте познавали преди. Другите имена ще ми дадете после, не върху записа. Не искам да ви преследват. Говорете бавно, обмисляйте думите си. Ако се поколебаете за нещо, погледнете ме. Ще разбера. Започваме. Един миг — да въведа себе си и обстоятелствата.