Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Вдигна слушалката и набра Ню Джърси.

— Ало, Али?

— Здрасти, миличък. Забрави ли нещо?

— Не… Не. Просто се почувствах самотен. Какво правиш?

В къщата на Орчард Драйв 22, Садъл Вали, Ню Джърси, Алис Танър се усмихна разнежено.

— Какво правя… Е, по заповедите на великия хан надзиравам как синът ти чисти мазето. И както великият хан нареди, дъщеря му прекарва горещата юлска утрин в корективно четене 38 38 Курс, който помага на учениците да попълнят пропуските си — Бел. пр. . Как иначе би влязла в „Бъркли“, когато стане на дванайсет години?

Танър схвана оплакването.

В детството на жена му лятото е било самотно и ужасяващо. Али искаше за Джанет то да бъдат прекрасно.

— Е, не прекалявай. Покани няколко деца вкъщи.

— Бих могла, но Нанси Лумис се обади и попита дали ще разрешим на Джанет да отиде у тях на обед…

— Али… — Танър премести слушалката в лявата си ръка. — За няколко дни предпочитам да не бързаме много със семейство Лумис…

— Какво искаш да кажеш?

Джон си спомни Джим Лумис от влака в осем и двайсет.

— Джим се е захванал с някакви акции, които се опитва да пробута във влака. Във влака има хора, които ще ги купят. Ако до следващата седмица успея да го избягна, ще се отърва от него.

— Какво казва Джоу?

— Той не знае. Лумис не иска Джоу да научи. Конкурентни фирми.

— Не смятам, че гостуването на Джанет у тях има нещо…

— Просто ще ми спести неудобството, ако не отиде. Нямаме парите, които той търси.

— Така да бъде!

— И… ще те помоля нещо. Стой близо до телефона днес.

Погледът на Алис се спря на апарата в ръката й.

— Защо?

— Не мога подробно да ти обясня, но може би ще имам важен разговор… По въпроса, за който винаги говорим…

Изведнъж Алис Танър неволно сниши глас и се усмихна.

— Някой ти е предложил нещо!

— Може и така стане. Ще се обадят вкъщи, за да ме поканят на обед.

— О, Джон! Това е чудесно!

— Навярно ще е… интересно. — Изведнъж на Танър му стана мъчително да разговаря с нея. — После ще ти разкажа.

— Звучи вълшебно, скъпи! Ще усиля звънеца на телефона. Ще се чува в Ню Йорк.

— Ще се обадя по-късно.

— Тогава ще ми разкажеш по-подробно.

Танър бавно сложи слушалката на вилката. Лъжите бяха започнали… Но семейството му щеше да си остане вкъщи.

Знаеше, че трябва да върне мислите си към проблемите на „Стандард Мючуъл“. Фасет го беше предупредил. Не можеше да наруши нормалния си ритъм на живот, а нормалният ритъм на живот на всеки директор на отдел „Новини“ в телевизията представляваше състояние, близко до хипертонична криза. В „Стандард“ Танър беше известен със способността си да се справя с потенциалните затруднения. Ако въобще някога в професионалния си живот трябваше да избягва хаоса, сега беше моментът да го направи.

Вдигна слушалката:

— Норма, ще ти прочета списъка на хората, с които ще се срещна сутринта, за да им се обадиш. Кажи на всеки, че срещите ще бъдат кратки и няма да позволя на никого да превиши петнайсет минути, освен, ако аз не реша. Би било полезно, ако всички проблеми и предложения се сведат до половин страница. Предай, моля те. Имам да наваксвам много.

До дванайсет и трийсет беше зает. После затвори вратата на кабинета и се обади на жена си.

Не последва отговор.

Остави телефона отворен почти две минути, докато интервалите между иззвъняванията започнаха да му изглеждат все по-дълги и по-дълги.

Никакъв отговор. Никакъв отговор от телефона, чийто звънец беше усилен толкова много, че да с чува в Ню Йорк.

Беше дванайсет и трийсет и пет. Али сигурно мислеше, че никой няма да се обади между дванайсет и един и трийсет. Навярно е трябвало да купи нещо от супермаркета. Или пък е решила да отидат с децата в клуба да ядат хамбургери. Възможно е да не е могла да откаже на Нанси Лумис и да е завела Джанет у тях на обяд. Не е изключено да е отишла и до библиотеката. През лятото край басейна Али беше ревностен читател.

Танър се помъчи да си представи как Али върши всички тези неща. Въпросът беше дали се е захванала с едно, с няколко или с всичките.

Отново избра номера и пак никой не отговори. Обади се в Клуба.

— Съжалявам, мистър Танър, накарахме да я потърсят и навън.

Мисис Танър не е тук.

Семейство Лумис. Отишла е, разбира се, у семейство Лумис.

— Божичко, Джон, Алис каза, че Джанет я е заболяло коремчето. Може би я е завела на лекар.

Към един и десет Джон Танър беше набрал номера на телефона си вкъщи още два пъти. Последния път го беше оставил да звъни почти пет минути. Представяше си как Али влиза задъхано, изчаквайки още едно иззвъняване, с надеждата, че тя ще отговори.