Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Защо чакахте досега? Преследвате ме през целия ден. Можехте да ме спрете преди часове.

— Нямах указания. В колата има радиотелефон. Само преди няколко минути ми казаха да установя връзка с вас.

— Кой ви каза?

— Мистър Да Винчи, сър…

— Това не е истинското му име! Хайде, кой е той? — Кардоне с мъка се пребори с гнева си. Пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Кажете ми, кой е Да Винчи?

— Имам да ви предам още нещо — отговори шофьорът, като не обърна внимание на въпроса на Кардоне. — Мистър Да Винчи държи да знаете, че Тримейн може би е говорил с мистър Танър. Никой не е сигурен, но така изглежда.

— Той какво! Говорил е с него за какво!

— Не знам, сър, не е моя работа да знам. Нает съм да карам кола и да предавам съобщения.

— Съобщението ви не е ясно! Не го разбирам. Какъв смисъл може да има едно съобщение, след като не е ясно? — Кардоне с усилие се овладя.

— Вероятно последната част ще ви помогне, сър. Мистър Да Винчи смята, че би било добре да се опитате да откриете до каква степен мистър Тримейн е обвързан с Танър. Но трябва да бъдете внимателен. Много внимателен. Както трябва да бъдете внимателен и с приятелите си от Калифорния. Важно е.

Шофьорът се отдалечи от кадилака и хвана с два пръста козирката на шапката си.

— Чакайте! — Кардоне посегна към дръжката на вратата, но огромният мъж в униформа бързо вкопчи ръцете си в ръба на прозореца и я задържа затворена.

— Не, мистър Кардионе, вие ще останете вътре. Не трябва да привличате вниманието върху себе си. Влакът навлиза в гарата.

— Не, моля! Моля… Искам да говоря с Да Винчи! Трябва да говорим! Къде мога да го намеря?

— Няма начин да го намерите, сър. — Шофьорът държеше вратата без усилие.

— Мерзавец! — Кардоне дръпна дръжката и натисна вратата с цялата си тежест. Тя се отвори съвсем леко и с трясък се затвори под натиска на ръцете на шофьора. — Ще те смачкам!

Влакът спря на перона. Няколко души слязоха и въздухът беше пронизан двукратно от писъка на свирка. Шофьорът каза спокойно:

— Той не е във влака, мистър Кардионе. Сутринта замина с кола за града. Знаем и това.

Влакът бавно тръгна и колелетата се затъркаляха по релсите. Джоу се взря в огромното човешко същество, което държеше вратата на колата затворена. Едва овладя гнева си, но осъзнаваше достатъчно ясно, че нямаше смисъл да избухва. Шофьорът пристъпи назад, небрежно поздрави още веднъж Кардоне и бързо се отправи към ролс-ройса. Кардоне бутна вратата на колата и стъпи на горещия паваж.

— Здрасти, Джоу! — Човекът, който му извика, беше Еймос Нидам. Един от втория контингент жители на Садъл Вали, които всеки ден пътуваха до града и обратно. Заместник-президент на „Манюфакчърърс Хановър Тръст“ и председател на Специалния комитет към Кънтри клуба на Садъл Вали. — На твоите момчета от борсата им е лесно. Когато се разрази бурята, ти си стоиш вкъщи и чакаш да настъпи затишие, а?

— Да, да, Еймос. — Кардоне не изпускаше от очи шофьора на ролс-ройса, който беше седнал на шофьорското място и беше запалил двигателя.

— Казвам ти — продължи Еймос, — не знам вие младите накъде ни водите!… Видя ли курса на Дюпон 35 35 Става въпрос за основаната през 1902 г. монополна химическа компания „Дюпон де Немур“ — Бел. В.В. ? Всички клъвват и той се покачва. Казах на комитета на моя тръст да се консултира с управителния съвет в Уджа. Вървете по дяволите, всички вие нафукани брокери! — Нидам се изхили, а после размаха малката си ръка, давайки знак на линкълн континентала, който наближаваше гарата. — Ето го Ралф. Искаш ли да те закарам, Джоу? Не, разбира се. Ти току-що слезе от колата си.

Линкълнът се приближи до перона и шофьорът на Еймос Нидам понечи да слезе.

— Няма нужда, Ралф. Мога да боравя с дръжка на врата. Между другото, Джоу… ролс-ройсът, който гледаш, ми напомня за един мой приятел. Макар че не е възможно. Той живееше в Мериланд.

Кардоне рязко обърна глава и погледна към безобидния банкер.

— В Мериланд? Кой в Мериланд?

Еймос Нидам задържа вратата на колата отворена и отвърна на втренчения поглед на Кардоне с безгрижен хумор:

— О, едва ли го познаваш. Мъртъв е от години… Странно име. Едно време много го будалках… Казваше се Цезар.

Еймос Нидам се качи на линкълна и затвори вратата. На най-високата част на улицата, която водеше към гарата, ролс-ройсът зави надясно и профуча към главните артерии, водещи към Манхатън. Кардоне стоеше на асфалтирания перон на гарата на Садъл Вали и изпитваше страх. Тримейн!