Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Остърман спря, взе формуляра и го погледна внимателно. Нарушението беше отбелязано неточно от полицейския офицер. Всъщност то въобще не беше отбелязано.

Изведнъж осъзна, че лицето на формуляра беше просто тънък отпечатък, направен на копирна машина, прикрепен към по-дебел лист хартия.

Остърман го обърна и видя, че на него беше написана бележка с червен молив, отчасти закрита от прикрепената за нея шофьорска книжка. Откачи я и прочете:

„Получихме съобщение, че съседите на Танър вероятно са действали заедно с него. Това е много опасно. Става още по-неприятно, тъй като информацията ни е непълна. Бъдете изключително предпазлив и открийте каквото момеете. Много важно е до каква степен са замесени те. Повтаряме. Бъдете изключително предпазлив.

Остърман се взираше в червените букви и страхът изведнъж предизвика болка в слепоочията му.

Семейство Тримейн, а също и Кардоне!

Дик Тримейн не пристигна с местния влак за Садъл Вали в четири и петдесет. Кардоне, който седеше в кадилака си, изпсува на глас. Беше се опитал да се свърже с Тримейн в службата му, но му казаха, че адвокатът е излязъл рано за обед. Нямаше смисъл да кара Тримейн да му се обажда по телефона. Джоу беше решил да се върне в Садъл Вали и да чака всички следобедни влакове след три и половина.

Кардоне напусна гарата, сви вляво в пресечката със Садъл Роуд и се отправи на запад към полето. До следващия влак имаше трийсет и пет минути. Надяваше се, че разходката ще му помогне да се отпусне. Не можеше просто да чака на гарата. Ако някой го наблюдаваше, щеше да изглежда подозрително. Тримейн би могъл да намери отговор. Дик беше дяволски добър адвокат и щеше да знае законните алтернативи, ако въобще имаше алтернативи.

В покрайнините на Садъл Вали Джоу стигна до отсечка от пътя, заградена от ниви. Отляво го изпревари ролс-ройс „Сребърен облак“ и Кардоне забеляза, че огромният автомобил се движеше много бързо, прекалено бързо за тесния черен път. Кардоне продължи да кара няколко мили, като почти не си даваше сметка, че вече беше излязъл в откритото поле. Сигурно трябваше да обърне на алеята за коли пред някоя ферма. Наблизо обаче имаше дълъг лъкатушещ завой, който, спомни си той, беше с разширение. Щеше да обърне там. Вече беше време да се връща на гарата.

Стигна до завоя и намали, подготвяйки се да свие силно надясно към широкия банкет.

Не успя.

„Сребърният облак“ беше паркиран край шосето под дърветата и преграждаше пътя му.

Ядосан, Кардоне форсира двигателя, продължи още няколкостотин ярда напред и тъй като не се виждаха други коли, макар и трудно, направи обратния завой.

Отново на гарата, Кардоне погледна часовника си. Пет и деветнайсет, почти пет и двайсет. Виждаше се почти целият перон. Ако Тримейн слезеше от влака, Джоу щеше да го забележи. Надяваше се, че адвокатът ще пътува с влака в пет и двайсет и пет. Чакането беше непоносимо. Зад кадилака му спря кола и Кардоне вдигна поглед.

Беше „Сребърният облак“. Кардоне започна да се поти.

Масивен мъж, висок доста над шест фута, излезе от колата и бавно се отправи към отворения прозорец на Кардоне. Беше облечен в шофьорска униформа.

— Мистър Кардионе?

— Името ми е Кардоне.

Ръцете на мъжа, които стискаха прозореца на колата на Джоу, бяха огромни. Много по-големи и по-дебели от неговите.

— Добре. Както искате…

— Задминахте ме преди малко, нали? На Садъл Роуд.

— Да, сър. През целия ден не съм се отдалечавал от вас.

Кардоне неволно преглътна и се раздвижи на седалката.

— Намирам твърдението ви за забележително. Излишно е да казвам, че е много обезпокоително.

— Извинете…

— Не ми трябват извинения. Искам да знам защо. Защо ме преследвате? Не ви познавам. Не обичам да ме преследват.

— Никой не обича. Правя само това, което са ми казали.

— Какво е то? Какво искате?

Шофьорът размърда ръце, много леко, сякаш, за да привлече вниманието му върху размера и огромната им сила.

— Имам указания да ви предам съобщение и после ще си ида Предстои ми дълго пътуване. Работодателят ми живее в Мериланд.

— Какво съобщение? От кого?

— От мистър Да Винчи, сър.

— Да Винчи?

— Да, сър. Мисля, че се е свързал с вас сутринта.

— Не познавам вашия мистър Да Винчи… Какво съобщение?

— Че не трябва да се доверявате на мистър Тримейн.

— За какво говорите?

— Само за думите на мистър Да Винчи, мистър Кардионе.

Кардоне се взря в очите на огромния мъж. Зад празната фасада се криеше интелигентност.