Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Вземи я.

Беше банкнота от сто долара.

Какво беше купила тази банкнота?

Нищо, мислеше си Тримейн, беше само символ.

Цена. Каквато и да било цена.

Когато Фасет влезе в хотелската стая, завари двама мъже, които се бяха навели над масата и разглеждаха различни документи и карти. Единият беше Гровър. Другият се казваше Коул. Фасет свали панамената шапка и слънчевите очила и ги сложи върху бюрото.

— Всичко ли е наред? — попита Гровър.

— По график. Стига Тримейн да не се напие прекалено много в „Билтмор“.

— Ако го направи — каза Коул, съсредоточен в една пътна карта на Ню Джърси, — един мил продажен полицай ще оправи положението. Той ще се прибере вкъщи.

— Поставили ли сте хора от двете страни на моста?

— И при тунелите. Понякога минава през тунела „Линкълн“ и се изкачва по улицата, която води към гарата. Всички държат връзка по радиотелефона. — Коул отбелязваше на прозрачната хартия, поставен върху картата.

Телефонът иззвъня. Гровър прекоси стаята до нощното шкафче, за да вдигне слушалката.

— Гровър се обажда… О? Да. Ще проверим отново, но съм сигурен, че щяхме да разберем, ако беше… Не се притеснявайте. Добре. Ще се чуем отново. — Гровър постави обратно слушалката и остана изправен до телефона.

— Какво има? — Фасет свали сакото си от „Палм Бийч“ 37 37 Лока материя от памук и вълна с търговска марка „Палм Бийч“. — Бел. пр. и започна да навива ръкавите на ризата си.

— Обадиха се от Техническата служба в Лос Анджелес. След като Остърман е напуснал студиото, до момента, когато е бил спрян на Мълхоланд, са го загубили за около двайсетина минути. Безпокоят се, че може да се е свързал с Кардоне и Тримейн.

Коул вдигна поглед от масата.

— Около един часа местно време, което значи десет часа в Калифорния?

— Да.

— Изключено. Кардоне беше в колата си, а Тримейн се шляеше по улиците. Не би могъл да се свърже с нито един от тях…

— Виждам обаче какво имат предвид — прекъсна го Фасет. — Днес по обед Тримейн не се опита да се свърже с Кардоне.

— Предвидихме го, Лари — каза Коул. — Щяхме да отрежем пътя на всеки от тях, ако си бяха уредили среща.

— Знам, обаче би било рисковано.

Коул се засмя, вдигайки прозрачната хартия.

— Ти планираш — ние ще ръководим. Ето всички странични пътища, които водят до „Кожата“.

— Имаме ги.

— Джордж е забравил да донесе екземпляр, а другите са при нашите хора. Командният пункт винаги трябва да разполага с карта на местността.

— Моя е вината. До два часа сутринта бях на съвещание, а в шест и половина трябваше да взема влака. Забравих си и самобръсначката, и четката за зъби, и Господ знае още какво.

Телефонът отново иззвъня и Гровър посегна към него.

— Разбирам… Една минута. — Отдалечи слушалката от ухото си и погледна към Лорънс Фасет. — Вторият ни шофьор е влязъл в пререкания с Кардоне…

— Господи! Нищо лошо не се е случило, надявам се.

— Не, не. Сприхавият най-добър играч на цяла Америка се опитал да излезе от колата и да започне да се бие. Нищо особено не се е случило.

— Кажи му да се върне във Вашингтон. Да напусне района.

— Върни се в Д.К., Джим… Разбира се, защо не. Добре. Ще се видим в централата. — Гровър затвори телефона и се върна към масата.

— Какво ще прави Джим, та ти му каза „защо не“? — попита Фасет.

— Ще остави ролс-ройса в Мериланд. Мисли, че Кардоне е записал номера.

— Добре. А семейството на Цезар?

— Добре е инструктирано — намеси се Коул. — С нетърпение очакват да получат вест от Джузепе Амбруцио Кардионе. Крушата пада далеч от дървото.

— Какво означава това? — Гровър насочи запалката към цигарата си.

— Старият Цезар направи няколко състояния чрез изнудване. Най-големият му син е в канцеларията на министъра на правосъдие то и е абсолютен фанатик по отношение на мафията.

— Изкупува семейни грехове.

— Нещо подобно.

Фасет отиде до прозореца и погледна обширното пространство на южната част на Сентръл Парк. Когато проговори, гласът му беше спокоен, но удоволствието, което се усещаше в него, накара събеседниците му да се усмихнат.

— Много хитро. Всеки е шокиран. Всички са объркани и уплашени. Никой не знае какво да направи или с кого да говори. А ние ще седим и ще чакаме. Ще им дадем почивка за едно денонощие. Временно прекъсване… А „Омега“ няма избор. „Омега“ ще започне да действа.

Докато Танър стигне до работата си, стана десет и петнайсет. Беше му почти невъзможно да излезе от вкъщи, но знаеше, че Фасет е прав. Седна и механично прегледа пощата и съобщенията. Всеки искаше среща. Никой не смееше ла вземе решение без негово съгласие.