Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— Влез в колата — каза Танър тихо на сина си, приближи се до жена си и взе истерично пищящото дете от нея. — Извади ключовете от триумфа. Али. Прибираме се вкъщи.

Жена му стоеше пред него, очите й се бяха разширили от страх и сълзите се стичаха по лицето й. Опитваше се да се овладее. Опитваше се с всички сили да не изпищи.

— Какво стана? Какво се случи с нас?

Шум от кола му попречи да й отговори.

Независимо от гнева, който изпитваше, Танър беше благодарен. Патрулната кола на Садъл Вали бързо навлезе в района на гарата и спря на по-малко от десет ярда от тях.

Дженкинс и Макдърмът изскочиха от автомобила. Дженкинс беше извадил автоматичния си пистолет.

— Всичко наред ли е? — изтича той към Танър.

Макдърмът бързо се приближи до комбито и започна тихо да говори на момчето на задната седалка.

— Открихме бележката в спалнята ви. Между другото смятаме, че сме намерили по-голямата част от вещите ви.

— От какво? — Алис гледаше втренчено полицейския офицер.

— Какви вещи?.

— Два телевизора, бижутата на мисис Танър, кутия със сребърни предмети, чинии и прибори за хранене, малко пари. В участъка има списък. Не знаем дали сме открили всичко. Колата беше изоставена на няколко пресечки от къщата ви. Може би са взели и други неща. Ще трябва да проверите.

Танър подаде дъщеря си на Али.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Обрали са ви. Жена ви сигурно се е върнала, когато те са действали. Напръскали са жена ви и децата с газ в гаража… Били са професионалисти, няма съмнение. Истински професионални методи…

— Вие сте лъжец — каза тихо Танър. — Нищо не…

— Моля! — прекъсна го Дженкинс. — Главното нещо в момента са жена ви и децата.

Като по сигнал Макдърмът извика от комбито:

— Искам да закарам децата в болницата! Веднага!

— О, Господи! — Алис стана и изтича до автомобила, носейки дъщеря си на ръце.

— Нека ги отведе Макдърмът — каза Дженкинс.

— Как мога да ви вярвам? Вие ме излъгахте. Нищо не липсваше от къщата ми. Нямаше изчезнали телевизори. Никакви следи от обир! Защо ме излъгахте?

— Няма време. Ще изпратя жена ви и децата с Макдърмът — отвърна Дженкинс бързо.

— Ще дойдат с мен.

— Не, няма да дойдат. — Дженкинс повдигна леко пистолета си.

— Ще ви убия, Дженкинс.

— Тогава кой ще застане между вас и „Омега“? — попита Дженкинс спокойно. — Бъдете разумен. Фасет идва. Иска да се види с вас.

— Съжалявам. Истински съжалявам и се разкайвам. Това няма да се случи, не може да се случи отново.

— Какво се случи! Къде беше сигурната ви охрана?

— Техническа грешка в графика за наблюдение, който не беше проверен повторно. Ето каква е истината. Няма смисъл да ви лъжа. Аз съм виновен.

— Вие не бяхте тук.

— И все пак съм отговорен. Екипът на „Кожата“ е мое задължение. „Омега“ видя, че постът не е покрит, случайно, за по-малко от петнайсет минути, и хората им преминаха в нападение.

— Не мога да го понеса. Рискувахте живота на жена ми и на децата ми!

— Казах ви, че не съществува никаква вероятност случилото се да се повтори. А този следобед потвърждава факта, че „Омега“ няма да убива, което би трябвало да ви подейства успокоително. Терор — да, но убийство — не.

— Защо? Защото вие казвате така? Не ви вярвам. Архивите на ЦРУ приличат на хроника на бедствията. Вече няма да вземате решения вместо мен, нека да е ясно.

— О? Тогава вие ще го правите.

— Да.

— Не ставайте глупак. Ако не заради себе си, то поне заради семейството си.

Танър стана от стола. През щорите той забеляза, че пред прозореца на мотела имаше пост от двама мъже.

— Ще ги отведа.

— Къде ще отидете?

— Не знам. Само знам, че няма да остана повече тук.

— Мислите, че „Омега“ няма да ви проследи?

— Защо ще го прави? Аз не съм един от вас.

— Те няма да повярват.

— Ще ги накарам да повярват.

— Нима ще поместите реклама в „Таймс“?

— Не! — Танър се рязко се обърна и посочи с пръст човека от ЦРУ. — Вие ще го направите. Дори и да не искате. Защото в противен случай ще разкажа във всяка емисия „Новини“ в цялата страна за тази операция и за абсурдния, злонамерен начин, по който се занимавате с нея. Няма да го преживеете.

— Нито пък вие, защото ще бъдете мъртъв. Жена ви ще бъде мъртва. Синът ви, дъщеря ви… ще бъдат мъртви.

— Няма да се оставя да ме заплашвате…

— За Бога, погледнете историята! Погледнете нещата, които наистина са се случили. — Фасет избухна. После внезапно сниши глас, сложи ръка на гърдите си и бавно проговори: — Вземете за пример мен… Убиха жена ми в Източен Берлин. Направиха го, без да има някаква причина, освен, че беше женена за мен. Дадоха ми… урок. И за да ми дадат този урок, ми отнеха жената. Не правете изявления пред мен. Аз съм бил там. Вие сте били в безопасност. Е, вече не сте.