Матю Райли: Плашилото и армията на крадците

Гордън свали листа.

В залата се възцари гробно мълчание.

Президентът погледна часовника на стената. Беше 17:00, или 6:00 на Дракон.

— Да не искате да ми кажете, че след пет часа неизвестно кой ще задейства някакво си супероръжие, което ще подпали атмосферата на цялото Северно полукълбо?

— Точно така, сър — отвърна Гордън. — Имаме пет часа да спасим света.

Президентът стана.

— Веднага ме свържете с руския президент…

Вратата на ситуационната зала рязко се отвори. Млад майор от Военновъздушните сили се втурна вътре.

— Господин президент! Руснаците току-що изстреляха междуконтинентална балистична ракета от Омск в Сибир! Насочва се към цел в Северния ледовит океан, някаква отдалечена островна база. Използват ядрено оръжие срещу един от собствените си острови!

Кремъл

Москва, Русия

По същото време, в подобна подземна зала в Москва, руският президент и неговият екип за отговор на кризисни ситуации наблюдаваха в реално време полета на ракетата, следен от спътник.

Мигаща точка показваше ядрения връх на МКБР, носещ се право към остров Дракон.

— Поражение след четири минути — обяви операторът на конзолата.

Точката пълзеше бавно към Дракон.

В помещението цареше мъртвешка тишина.

Погледите на всички бяха приковани към екрана.

— Три минути до… момент ! Ракетата променя курса си. Какво, по дяволите…?

— Какво става? — остро попита руският президент.

— Ракетата. Тя… обръща. Връща се към силоза си…

В ситуационната зала на Белия дом президентът и екипът за отговор на кризисни ситуации гледаха на подобен екран как руската ракета се връща по обратния си път.

— Нима се връща към мястото, от което е изстреляна? — попита президентът. — Защо?

— Проникнали са в насочващата система на ракетата… — зловещо обяви Алиша Гордън.

— Кой го е направил?

— Онзи, който е на остров Дракон.

— Възможно ли е изобщо подобно нещо?

— Ние можем да го направим — отвърна Гордън.

— И по всичко личи, че онези на Дракон също го могат.

Руският президент гледаше с ужас как мигащата точка на екрана се носи обратно към мястото на изстрелването си.

Операторът на конзолата до него заговори напрегнато в микрофона си:

— Ракетен контрол Омск, слушайте! Връща се към вас!… Не, виждаме я! Подайте команда за самоунищожение… Как така не отговаря…?

Секунда по-късно мигащата светлина достигна началната си точка и връзката с Омск прекъсна.

Последвалото ужасено мълчание бе нарушено от оператора на съседната конзола.

— Господин президент, имаме сигнал от остров Дракон.

— Изкарай го на монитора — нареди руският президент.

Големият екран оживя. На него се появи мъж, обърнат към обектива, с кичозни слънчеви очила като на Елвис Пресли и камуфлажна арктическа канадка.

Качулката на канадката покриваше главата му. В комбинация с очилата това означаваше, че от лицето му се виждаха единствено носът и брадичката, но дори тези малки части бяха характерни — от лявото ухо надолу по челюстта се спускаше ужасна ивица изгорена от киселина кожа. Мъжът приличаше повече на побъркана рок звезда, отколкото на терорист.

— Добро утро, господин президент — спокойно каза мъжът на безупречен руски. — Бих могъл да ви кажа името си, но какъв е смисълът? Наричайте ме Господаря на анархията, Генерала на Армията на крадците, Императора на унищожението, Херцога на разрухата, както ви се хареса. Моята славна свирепа армия, моята Армия на крадците, този съюз на вбесените, гладуващите, обезправените и бедните, надига глава. Тя е кучето, умиращо от глад пред портата на господаря, което вече няма да гладува. Сега е време вие, господарите, да си понесете отговорността. Аз съм инструментът на тази разплата.

— Моята армия от прокудени държи малкия ви гаден остров и смятаме да използваме ужасното му оръжие. Както несъмнено знаете, мога да засека и осуетя всеки удар, насочен срещу мен. Насочващите системи на ракетите ви са груби и лесни за овладяване. Можете да сте сигурни, че следващата изстреляна срещу мен ракета ще бъде пренасочена не към силоза й, а към най-близкия по-голям град. Същото се отнася за всяка друга страна, която се осмели да стреля срещу мен. И изобщо не помисляйте да пратите бомбардировач или антитерористични части. Ще засека и сваля всеки летателен апарат, който се доближи на осемстотин километра от остров Дракон. — Замълча за миг. — Господин президент, и двамата знаем за оръжието, с което разполагам. Вместо да си губите времето да изстрелвате ракети срещу мен, извикайте свещеник и потърсете мир с вашия господ. Така ще оползотворите по-добре безценните няколко часа, които ви остават. Да живее анархията!