Матю Райли: Плашилото и армията на крадците

На подобната на мотоциклетна седалка на първата лодка седеше капитан Шейн М. Скофийлд от Морската пехота на САЩ.

Беше на около трийсет и пет, висок метър и осемдесет, със сурово изсечено лице и черна коса. Обикновено я държеше късо подстригана и се бръснеше, но след седем седмици в Арктика косата му бе пораснала и челюстта му бе покрита с гъста четина. Скофийлд имаше пронизващи сини очи и може би щеше да мине за красив, ако не бяха двата ужасни белега, които се спускаха вертикално през тях, по един на всяко око. Белезите бяха причина за оперативния му прякор — Плашилото.

Това бяха рани от минала мисия, която бе претърпяла неприятен обрат, мисия от времето, когато Скофийлд беше пилот от въздушното крило на Морската пехота. Свален на вражеска територия, той бе заловен и измъчван, като очите му бяха разрязани с бръснач. Благодарение на хирурзите вълшебници бе запазил зрението си, но му бе забранено да лети, така че премина сухопътна квалификация и започна да се изкачва нагоре по офицерската стълбица на Морската пехота, докато не застана начело на елитния Разузнавателен отряд.

Днес, както обикновено, Скофийлд криеше увредените си очи зад заоблените огледални очила, специално проектирани за военните от „Оукли Балистикс“. Долната половина на лицето му беше скрита зад шал в стил Джеси Джеймс, който го предпазваше от снежинките и яростно шибащия вятър.

В компактната задна част на първата лодка имаше трима пътници — млад морски пехотинец и двама цивилни членове на изпитателния екип.

Втората лодка се управляваше от заместника на Скофийлд и негов верен приятел, оръжейник сержант Джина Нюман с позивна Майка или Мамчето.

Бе висока метър осемдесет и пет, с напълно обръсната глава и внушителна яка физика и позивната й нямаше нищо общо с някакви особени майчински инстинкти. Беше просто гален вариант на „Мамка ти“. В задното отделение на щурмовата й лодка имаше двама души — морски пехотинец и още един цивилен изпълнител.

Бяха минали малко повече от два часа, откакто Скофийлд и изпитателният му екип получиха спешното съобщение от Вашингтон за ситуацията на остров Дракон. Заедно с него по кодираната връзка пристигна и пакет цифрови документи.

Сред тях имаше видеозапис на разговор на руския президент с мистериозния мъж, който бе овладял острова и се представяше за водач на група, наричаща се Армията на крадците, доклад от някоя си Ретер от РУМО, в който се съобщаваше за седем инцидента с участието на въпросната армия, карта на остров Дракон и координатите на сваления „Бериев“ Бе-12, който пръв бе вдигнал тревогата.

Получиха също и кратък документ със заглавие „Действие на атмосферното оръжие“, който ги запознаваше със съставните части на инсталацията на остров Дракон — двата комина, които изхвърляха газа, шест малки сфери червен уран и ракетите, изстрелващи сферите в газовия облак. Най-общо казано, ако можеха да унищожат или саботират някой от трите елемента (преди сферите да бъдат загрети до работна температура), можеха да осуетят употребата на оръжието.

Плашилото не беше особено впечатлен — щом комините бяха бълвали газ цели шест седмици, разполагаха всъщност само с другите две възможности. Макар че като се замислеше още малко, може би имаше и друг начин…

Погледна картата на острова и реши да не рискуват.

Остров Дракон беше естествена крепост. Бреговете му представляваха отвесни стометрови скали и единствените две места, където сушата се спускаше полегато до водата (отдавна изоставено китоловно селище от 19 в. и пристанище за подводници), бяха защитени с всевъзможни огради, стени, картечни гнезда и наблюдателни кули. Имаше и трета точка на достъп — три малки островчета, сгушени в и около залива в северната част на Дракон, но този маршрут можеше да се охранява с такава лекота, че беше безполезен.

С две думи, остров Дракон беше идеален за защита и същински ад за евентуалния нападател. Дори сравнително малък гарнизон можеше да задържи цяла армия седмици наред.

Тъкмо си мислеше за намесата на тюлените, когато от „Маями“ дойде кодиран сигнал на УДВ. Подводницата вече се беше насочила към Дракон и щеше да пристигне цял час преди Скофийлд и хората му.

Последва много кратък еднозначен разговор с командира на тюлените — грубия, но опитен специалист Айра Баркър — Айрънбарк.

— Само стой и гледай, Плашило. Ще се погрижим за това — каза Айрънбарк.

— Ако изчакате само час, ще ви настигнем и ще дойдем с вас — отвърна Скофийлд. — Така де, дори не знаем колко хора има на онзи ос…