Матю Райли - Плашилото и армията на крадците

Екранът потъмня.

Ситуационна зала на Белия дом

Президентът тресна телефона. Току-що бе разговарял с руския си колега.

— За подход по въздуха не може да става и дума, а руснаците не разполагат с отряди, способни да стигнат за пет часа до Дракон по вода — каза той. — А ние? Имаме ли някакви части в района? Някой, който е достатъчно близо, за да стигне дотам незабелязано, по вода или под леда, в рамките на пет часа, и да не допусне използването на оръжието?

— Съжалявам, сър. Военновъздушните сили нямат подобни части в района — каза представителят на ВВС.

— Нито ние, сър — поклати глава генералът от Сухопътните сили.

— Ние имаме, сър — каза представителят на ВМС. — Отряд тюлени в подводница на около седемдесет морски мили североизточно от острова. Айра Баркър и момчетата му. Провеждат учение в арктически условия. Яки, наблизо и напълно екипирани. Могат да стигнат дотам за около три часа.

— Обадете им се — нареди президентът. — Обадете им се веднага и им кажете да действат. Да саботират, извадят от строя или унищожат всичко или всеки, но да не позволят задействането на онова устройство. И докато пътуват към Дракон, изпратете по-голям отряд, който да стигне по-късно, ако тюлените успеят някак да забавят всичко това.

Представителят на Морската пехота се беше дръпнал в ъгъла и говореше по кодиран телефон. Прекъсна връзката и се обърна към президента.

— Сър. Има също… ами…

— Какво? Какво?!

— Разполагам с малък екип, който прави изпитания там, на лагер върху леда на около сто и шейсет километра от острова. Няколко морски пехотинци, човек от Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната и неколцина цивилни изпълнители, които изпробват ново оборудване в екстремни климатични условия. Не е точно щурмови екип, но все пак е нещо, пък и са наблизо.

— Кой им е шефът? — попита президентът.

— Капитан Скофийлд, сър. Позивна Плашилото.

— Плашилото? — повтори президентът и си спомни името. — Същият, за когото разговарях с френския президент преди няколко месеца? Американският гражданин , за чиято глава френските военни са обявили награда?

— Същият, сър. Онази френска история е основната причина в момента да е в Арктика. На два пъти изпратиха ударни екипи да го убият, докато се намираше на остров Парис. И двата пъти се отърва. Искахме да го предпазим и затова го пратихме на север с изпитателния екип.

Генералът от Морската пехота знаеше, че има и други причини, но не смяташе, че точно сега е времето да ги споделя.

Президентът направи кисела физиономия.

— Помолих френския президент да отмени наградата и знаете ли какво ми отвърна той? Каза ми: „Мосю, ще се съглася с исканията ви за финансова политика, търговия, за Афганистан и дори за Иран, но няма да отменя тази заповед. Този човек уби френски войници, унищожи френска подводница и потопи френски самолетоносач. Френската република няма да намери покой, докато е жив“.

Поклати глава.

— Обадете се на това Плашило. Пратете го след тюлените със същата заповед — саботаж, изваждане от строя, унищожаване. Кажете му да направи всичко по силите си, но да спре тази лудост.

Арктически ледове

4 април, 08:30

2 часа и 30 минути до крайния срок

Двете щурмови лодки летяха по тесния канал с ледени стени.

Плъзгаха се със скорост около петдесет километра в час благодарение на последния си модел инжекционни двигатели и подобни на куршум корпуси, разработка на Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната. И макар първата лодка да оставяше разпенена следа в спокойните води на тесния проход, двигателят й едва се чуваше.

Лодките представляваха прототипни ЩДПС, Щурмови десантни превозни средства — малки и бързи, предназначени да доставят бързо и тихо американски войници до враждебни брегове. Приличаха малко на „Зодиак“, само че бяха по-източени, с изключително тънки надуваеми пръстени, които стърчаха малко над ватерлинията. Лодките не бяха въведени в употреба и все още се намираха в изпитателна фаза.