Матю Райли: Плашилото и армията на крадците

— Какво е това ТЕБ? Да не е някаква разпространявана по въздуха отрова? — попита флотският адмирал.

— Не, не е отрова. А нещо много по-лошо — обади се генералът от ВВС. — ТЕБ е леснозапалима смес, съхранявана в твърдо състояние. Най-общо това е ракетно гориво. Ние също го използваме. ТЕБ е пирофорично съединение, използвано като твърдо гориво за постояннотокови въздушнореактивни двигатели като тези на СР-71 „Блакбърд“. Когато се смеси с триетилалуминий, се използва в двигателите на ракетата „Сатурн V“.

— Това е едно от най-лесно горящите вещества, познати на човечеството — обясни на президента съветникът му по националната сигурност. — Гори с ярък, горещ и буен пламък.

Съветникът се обърна към представителите на РУМО и ЦРУ.

— Но доколкото знам, течният ТЕБ и вариантите му са стабилни, ако се съхраняват в хексанов разтвор. Мислех си, че руснаците го държат в хексанови цистерни.

— Държат го — каза заместник-директорът на РУМО. — В бази като тази. Само че базата на остров Дракон е различна. Тя е специална. Ако сведенията ни са верни, през осемдесетте онова място било същинска къщичка на ужасите — засекретен обект, в който съветските учени можели да правят каквото им скимне. И те скалъпили някои доста сериозни играчки. Експериментални електромагнитни оръжия, месоядни буболечки, молекулярни киселини, експлозивни плазми, специални ядрени оръжия, хипертоксични отрови. През последните години на Студената война наред с всичко това остров Дракон станал център на съветските проучвания на разяждащи атмосферни газове от Венера, които са силно токсични и с които руснаците се сдобили благодарение на две от сондите си „Венера“. Смята се, че са успели да сменят някои от по-смъртоносните газове с ТЕБ.

— Изглежда, руснаците са искали да създадат стопяващ кожата киселинен дъжд, подобен на дъждовете в атмосферата на Венера, и да го изсипят върху Америка. Създавате газов облак от ТЕБ, смесен с венериански газ, пращате сместа по въздушния поток над Тихия океан и при подходящи климатични условия в Америка започва да вали изгарящ кожата киселинен дъжд… Дори разположението на Дракон не е случайно — островът се намира на върха на света, в началото на спиралните въздушни потоци. Всичко пуснато във въздуха над Дракон бързо се отнася към Европа, Южна Русия, а после към Китай, Япония и през Тихия океан до Америка. Същият въздушен поток отнесе вулканичната пепел от Исландия към Европа. Но главното е… — Заместник-директорът на РУМО замълча.

Залата се изпълни с напрегнато очакване.

— … че руснаците не успяха да го осъществят на практика. Проектът за киселинен дъжд на базата на ТЕБ така и остана на фаза тестове. Вместо него Съветите съвсем случайно създадоха нещо много по-опасно. Във военните изследователски кръгове се носят слухове, че руснаците са намерили друго приложение за сместа между ТЕБ и венериански газове — и по-точно, да изпратят леснозапалимия облак в атмосферата и да го запалят с мощен катализиращ взрив, създавайки „атмосферно изгаряне“.

— Какво?

— Да запалят атмосферата. Науката в случая е съвсем проста и недвусмислена. За да има огън, трябва кислород. Подобно устройство довежда този принцип до неговата крайност; технически то се нарича термобарично оръжие или горивно-въздушна бомба, тъй като след запалването си експлозивът използва кислорода на въздуха като основно гориво. Оръжейните специалисти го наричат Тесла устройство, на името на великия Никола Тесла, който проектирал оръжие, способно да подпали цялата атмосфера. Подобно оръжие обаче изисква огромно количество газ в атмосферата и изключително мощно запалително устройство, създаващо невероятно високи температури, на практика нещо, доближаващо се до ядрено оръжие. Не смятаме, че Съветите са успели да създадат подобно устройство.

Покашляне.

Представителят на ЦРУ прочисти гърлото си и се обади за първи път от началото на срещата.

— Това — рече той — може и да не е съвсем вярно.

— Остров Дракон — каза представителят на ЦРУ — наистина беше една от най-шантавите издънки на Студената война. Да бъдем откровени. Онова там беше най-напредничава наука без никакви спънки, без етични или други граници. На Дракон най-добрите физици на руснаците можеха да работят с най-екзотичните и опасни вещества, известни на човека, включително и с онези венериански проби, за които споменахте. И всичко с една цел — да създадат нови форми на смърт. Остров Дракон беше перлата в короната на Дирекцията за специални оръжия на Съветската армия. Учените не само избутваха пределите, а понякога ги прекрачваха. Дракон беше тяхната Зона петдесет и едно, Лос Аламос и Плъм Айланд, взети в едно. Но когато през деветдесет и първа Съветският съюз се разпадна, програмата на остров Дракон бе прекратена. Само че нещата, които бяха събрали там, бяха толкова екзотични, че унищожаването им пораждаше повече въпроси, отколкото отговори. И затова оттогава руснаците изпращат там само минимални екипи, които просто да поддържат осветлението, така да се каже, да са сигурни, че стабилните твърди вещества няма да се превърнат в нестабилни течности и че съставките, които трябва да се пазят при температура абсолютна нула, ще си останат на абсолютна нула. Иначе казано, остров Дракон си остава къщичка на ужасите.