Матю Райли - Плашилото и армията на крадците

— Е, Плашило — каза тя, — намериха ли онзи задник от ЦРУ, Калдерон, Господаря на анархията?

Скофийлд поклати глава.

— Не, но подозирам, че един ден ще бъда извикан на някаква много важна среща, на която някой много важен задник от ЦРУ ще ми съобщи, че Мариъс Калдерон е бил открит мъртъв.

— Само дето няма да е мъртъв… — отбеляза Майка.

— Да, няма да е мъртъв. Калдерон е един от най-добрите и най-ярките умове на ЦРУ. Формулирал е плана за остров Дракон преди почти трийсет години и той проработи съвършено — всичко мина според предвижданията му, с изключение на една променлива — нас. Ако не бяхме ние, цял Китай и по-голямата част от Северното полукълбо в момента щеше да е пепел. Не бих се изненадал, ако Мариъс Калдерон вече е в Щатите и работи в Лангли — с ново лице и ново име, но може би в същия кабинет.

След няколко минути президентът дискретно потупа Скофийлд по рамото.

— Капитане, само две думи, ако обичате.

И го поведе към изхода.

Слязоха в ситуационната зала, където ги очакваха хора от разузнавателните служби, сред тях и директорите на Военното разузнаване и ЦРУ.

— Капитане — каза президентът, — искам да чуете това направо от първоизточника. Директоре.

Директорът на Централното разузнавателно управление пристъпи напред с подобаващо мрачна физиономия. Измери с поглед Скофийлд от глава до пети, сякаш преценяваше човека, съсипал отдавна готвения план на ЦРУ.

— Господин президент. Капитан Скофийлд. Най-сетне открихме Мариъс Калдерон. Мъртъв е. Преди две седмици норвежки траулер открил подводницата му да дрейфува в Северния ледовит океан. Системата за подаване на кислород се повредила, докато Калдерон бил под водата. Задушил се е.

Скофийлд погледна шефа на ЦРУ право в очите.

— Благодаря, господин директор. Изобщо не очаквах да чуя това.

Скофийлд се върна на соарето.

На вратата го чакаха Майка и Брук Улако.

— Хей, Плашило. Тъкмо си приказвахме със сексапилната френска мацка. — Майка кимна към Шампион. — Представяш ли си? Знаеш ли какво означава „ренар“ на английски?

— Не.

— Ренар — бавно рече Майка — е „лисица“ на френски.

— Така ли? — слиса се Скофийлд.

— Именно. Мисля, че в това може би има нещо — рече Майка. — Има и още. Попита ме дали би се съгласил да излезете да пийнете заедно след угощението тука.

Скофийлд хвърли поглед към Шампион — и видя, че го гледа, но бързо се извръща.

Обърна се към Улако.

— Някакви предложения?

Брук Улако сви рамене.

— Винаги ще е нужна необикновена жена, за да запали искрицата в теб. А тази жена определено е необикновена. Така че действай. Едно питие би ти се отразило добре. Майко?

— Одобрявам — меко рече Майка и целуна Скофийлд по бузата. — Мисля, че и старата Лисица също би одобрила.

Скофийлд впери поглед във Вероник Шампион — Ренар, Лисицата — и се замисли. След което отиде при нея.

Късно вечерта Скофийлд и Шампион седяха в едно денонощно кафе на няколко пресечки от Белия дом. Разговаряха, усмихваха се, от време на време се смееха.

Говориха до късно през нощта.

Минаваше два, когато Скофийлд се върна във временната си квартира в комплекса на Морската пехота в Арлингтън.

На леглото му имаше нещо.

На възглавницата.

Очукани огледални очила с вписано А в кръг по стъклото.

Неговите очила, отнети му от Мариъс Калдерон.

Само очилата. Никаква бележка. Нищо.

Скофийлд се огледа неспокойно. После взе очилата и впери поглед в тях.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6469

Издание:

Матю Райли. Плашилото и армията на крадците

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-267-9

Дума, която се чете еднакво от ляво на дясно и от дясно на ляво. — Б.пр.

Битката при Аламо по време на Тексаската война (1835–1836), в която 300 тексаски въстаници удържат 3000 мексикански войници в продължение на 13 дни. — Б.пр.