Матю Райли: Плашилото и армията на крадците

Докато казваше това, Иванов отново видя парата, издигаща се от огромните комини на острова, и кръвта му се смрази.

„Света Богородице!“

— База — каза той. — Направете УВ-четири скенер на атмосферата над Змей. Мисля, че онези, които са на острова, са задействали атмосферното устройство.

— Какво са…?

— От охладителните кули излиза пара.

— Господи!

Иванов понечи да каже още нещо, но внезапно „Бериев“ беше улучен отзад от зенитна ракета 9М31, изстреляна от някоя „Стрела“. Кърмовият отсек на стария самолет се изпари за миг и машината се понесе надолу.

След няколко секунди „Бериев“ се удари в леда и никой повече не чу нито дума от Василий Иванов.

Сигналът му за тревога до руската Военна дирекция на сигналите обаче беше чут от друг слушател.

Шпионски спътник КХ-12 „Импрувд Кристал“ на Националната разузнавателна служба на САЩ.

Съобщението беше свалено и декодирано от автоматична система според стандартните протоколи (руски военни сигнали се прехващаха непрекъснато), но когато в едно и също предаване бяха засечени ключовите думи змей , ув-4 скенер и атмосферно устройство , съобщението бе незабавно препратено на най-високите кръгове от Пентагона.

Ситуационна зала на Белия дом

Вашингтон, окръг Колумбия

3 април, 16:45 (45 минути по-късно)

05:45 (4 април) на остров Змей

— Няма значение! На Змей има някой!

Гласът на Василий Иванов кънтеше в просторното подземно помещение. Военен преводач превеждаше думите му на английски.

Президентът на Съединените щати и неговият екип за отговор на кризисни ситуации слушаха в ледено мълчание.

— Чакаха ни и нападнаха екипа ми веднага щом слезе от самолета! Избиха всички по пистата!

ЕОКС се състоеше от генерали и адмирали от Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили, президентския съветник по национална сигурност и висш персонал от Националната разузнавателна служба, Централното разузнавателно управление и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Единствената жена в помещението беше представителят на РУМО, заместник-директор Алиша Гордън.

— Успях да отлетя и в момента съм под обстрел…

Зад компютърната конзола седеше младият анализатор от НРС Лукас Боулинг.

— База. Направете УВ-четири скенер на атмосферата над Змей. Мисля, че онези, които са на острова, са задействали атмосферното устройство.

Боулинг изключи записа.

— Какво е УВ-четири скенер и направили ли сме го вече? — попита генералът от Сухопътните сили.

Съветникът на президента по националната сигурност, бившият генерал от Морската пехота Доналд Харис, поясни:

— УВ-четири е част от светлината, която е невидима за човешкото око, четвъртата степен на ултравиолетовия спектър.

— Разполагам със скенера, сър — обади се Боулинг и хвърли поглед към президента. — Но ако позволите, преди да ви го покажа, бих искал да ви върна малко назад. След като получихме този запис, НРС провери повторно всички сателитни снимки от Арктика за последните два месеца с УВ-четири подложка. Това е съставно изображение, получено от шест широкоспектърни разузнавателни спътника, показващо горните слоеве на атмосферата в Северното полукълбо в УВ-четири спектъра, както са изглеждали преди шест седмици.

На екрана се появи сателитна снимка:

Изображението показваше Северното полукълбо, гледано от Северния полюс. Виждаха се Северният ледовит океан и по-големите островни вериги Свалбард, Земята на Франц Йосиф и Северна земя, а също така Европа, Русия, Китай, Япония, северната част на Тихия океан, САЩ и Канада.

Едва забележимото плътно и тъмно петънце започваше от мъничък остров недалеч от полюса. Приличаше на пушек, но в действителност бе прозрачно, макар да излизаше черно през ултравиолетовия филтър.

Началната точка на петното бе означена като „остров Дракон“.

— Както казах, снимката е направена преди шест седмици — обясняваше Боулинг. — На нея се вижда малко петно газова материя, изпускана от стар съветски оръжеен лабораторен комплекс в Арктика, известен като остров Змей, или остров Дракон.

— Прилича на облак прах като при изригването на оня вулкан в Исландия, който неотдавна спря полетите — отбеляза сухопътният генерал.

— Разпространението в атмосферата е много подобно, но не става въпрос за същото явление — каза Боулинг. — Онзи облак се състоеше от частици вулканична пепел. Този е изключително фин газ, изпуснат в ниските и средните слоеве на атмосферата. Толкова е фин, че неопитният наблюдател, който го гледа с невъоръжено око, би го помислил за трептене на мараня. Както обаче виждате, облакът ясно се откроява в ултравиолетовия спектър. Това се дължи на съставката му, получена от триетилборан, или ТЕБ. Съветските учени експериментираха много с ТЕБ и съединенията му през седемдесетте и осемдесетте.