Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Спусна се в приземието, отключи една врата и се озова в стаичка с отдавна неизползвана камина. Дръпна металната ръчка, скрита във вътрешността на камината, точно зад желязната клапа за въздуха. В покритата с ламперия стена се отвори процеп към помещение с нисък таван, пълно с кашони върху метални стелажи, издигащи се на безопасно разстояние от влажния под.

Стоун отвори някакъв кашон, извади един дневник и го пъхна в сака си. От друг кашон взе дрехи и шапка с широка периферия. Набързо се преоблече и отвори малка метална кутия. В нея имаше вещ, която не би заменил за всичкото злато на света. Мобилен телефон, в чието вградено записващо устройство се съхраняваше едно много специално послание.

Напусна книжарницата по съвсем различен маршрут. Отключи друга врата, коленичи и дръпна желязната халка на тежка каменна плоча върху пода. Спусна се в отвора, прекоси тъмен тунел, който миришеше на застояла вода и умряла риба, после се покатери по нестабилна дървена стълба, която стигаше до още една врата. Отключи и нея и се озова на брега на реката, в близост до една горичка. Тясна пътека го изведе до лодката на Дъглас, закотвена на малкия пристан.

Извънбордовият двигател запали от раз и лодката пое на юг. Фенерът на кърмата беше единствената следа от Стоун в мрака. След известно време той насочи лодката към брега, опря носа в пясъка и го завърза за едно от близките дървета. Намираше се на около три километра северно от Маунт Върнън, дома на Джордж Уошингтън. Извървя пеш разстоянието до близката бензиностанция и си повика такси от телефонния автомат.

По обратния път към града разтвори дневника и се зачете. Записките описваха голяма част от предишния му живот. Беше започнал да си води дневник почти веднага след назначението си в специалния отряд „Три шестици“. Нямаше представа дали той продължава да съществува под шапката на ЦРУ нито пък дали днешните му преследвачи принадлежат към него. Но беше наясно, че ако тези хора са получили задача да го ликвидират, те ще я изпълнят професионално.

Гъсто изписаните страници разкриваха болезнени подробности от някогашната му работа за правителството на САЩ. После стигна до няколко залепени снимки, под които беше добавил кратки коментари и „неофициалната“ информация, която бе успял да събере.

От снимките го гледаха мъртвите му колеги и приятели от „Три шестици“: Джъд Бингам, Боб Коул и Лу Синсети. Под тях, в долния край на страницата, беше снимката на по-възрастен мъж с очила.

— Рейфилд Соломон — прошепна сякаш на себе си той. Ударът срещу него беше нанесен с мълниеносна ефикасност, но въпреки това беше една от най-необичайните задачи в кариерата му. Действието се разви в Сао Пауло. Заповедта беше ясна и категорична. Соломон беше преминал на другата страна, завербуван от легендарната руска шпионка Леся, чието фамилно име беше неизвестно и до днес. Арест и съдебен процес не се предвиждаха, тъй като американската общественост не би понесла подобно унижение. Разбира се, никой не си направи труда да дава подробни обяснения на членовете на „Три шестици“.

Стоун още помнеше изражението на Рейфилд, когато разбиха вратата. В него нямаше страх, а по-скоро лека изненада, бързо заменена от желязно спокойствие. Той любезно пожела да узнае кой е заповядал да бъде ликвидиран. Бингам се изсмя, но Стоун, който беше командир на екипа, направи крачка напред и му обясни. Това не влизаше в служебните му задължения, но дълбоко в себе си той беше убеден, че всеки осъден на смърт има право да го знае.

Рейфилд Соломон беше среден на ръст, с вид на университетски преподавател, а не на таен агент. И до ден-днешен Стоун ясно си спомняше удивително ясните очи, които се заковаха в лицето му, без да обръщат внимание на насочения пистолет. Очи, издаващи наличието на гениален ум и липса на всякакъв страх от предстоящата смърт.

— Аз не съм предател — каза Соломон. — Вие, разбира се, ще ме убиете, но трябва да знаете, че убивате един невинен човек.

Стоун остана удивен от спокойствието, с което бяха изречени тези думи, въпреки обкръжението на четиримата въоръжени мъже.

— Естествено, задачата ви е нещата да изглеждат като самоубийство — добави Соломон и Стоун отново се смая. Точно такива бяха техните заповеди. — Аз съм десняк — продължи той. — Сами можете да се уверите, че дясната ми ръка е по-едра и силна. Така че стреляйте в дясното слепоочие. Ако желаете, мога да хвана пистолета, за да оставя отпечатъци. — След това се извърна към Стоун и погледът му буквално го накара да замръзне. — Но няма да натисна спусъка. Убийството ще трябва да извършите вие, защото невинните не се самоубиват.