Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Значи сте се съюзили с баща ти, така ли? А как точно възнамерявате да заковете Багър?

— Баща ми ще се престори, че ме предава, Багър ще се хване, а аз ще го накарам да си признае. После влизат ченгетата и му щракват белезниците.

— Това ли е целият план?

— Да, защо?

— Защото в него има един милион пропуски, всеки от които може да доведе до смъртта ви.

— Това са само най-общите щрихи. Всичко е в детайлите, винаги е така.

— Наистина ли вярваш, че можеш да се справиш?

— Много съм добра, а и баща ми си го бива.

— Ще ми трябват малко повече подробности, за да ти предложа помощта, от която се нуждаеш.

— Нека направим така: ние ще изпипаме всичко, до последния детайл. Ти ще го представиш на хората си с горещата ни молба, след което ще вземете решение. Ако кажете „не“, умирам и толкова. Устройва ли те?

— Хей, по-спокойно! Просто се опитвам да бъда реалист.

— Не, по-скоро класически бюрократ. Търсиш да намериш онова, което не можеш да направиш, вместо обратното.

— Сикрет Сървис гледа все пак да прави нещата — усмихна се сдържано Алекс.

— Добре, докажи го.

— Чакай, дай ми малко време, щом искаш да ти свърша тази услуга. Тя може да ми коства много.

— Извинявай — прошепна Анабел и нервно смачка салфетката в шепата си. — Аз просто…

— Добрата новина относно Багър е, че прокуратурата отдавна го е взела на мушка. Ако размахам под носа им достатъчно голям морков, може би ще получим известна помощ и от ФБР. Багър е замесен в голям брой афери, включително няколко убийства. За съжаление липсват доказателства.

— Аз имам няколко, но ще бъдат неизползваеми, докато той сам не се натопи.

— Вероятно си наясно, че повярвах на около петдесет процента от това, което току-що чух. — Тя понечи да каже нещо и Алекс побърза да добави: — Но няма да те притискам.

— Защо? — погледна го с любопитство Анабел.

— Защото Оливър ме предупреди да не прекалявам с въпросите. Той твърди, че ти си добър човек с не съвсем добро минало.

В погледа на Анабел се появи хладна решителност.

— И тъй, кой е Джон Кар? — тихо попита тя.

— Работил е за американското правителство, изпълнявал е специални задачи.

— Убивал е хора, нали?

Алекс инстинктивно се озърна, но заведението беше празно. Момичето зад бара не им обръщаше внимание, потънало в списание „Пийпъл“, което съобщаваше за голямото завръщане на Бритни Спиърс.

— Вече не го прави, освен ако се наложи. Освен ако някой се опита да убие него или приятелите му.

— Видях го с очите си да убива човек. С нож. Едно извъртане на китката беше достатъчно. Но този човек се опита да ни убие. — Пръстите й завъртяха чашата с кафе. — Имаш ли представа какво се случва с него?

— Чу ли за взривяването на къщата на Картър Грей?

— Да, четох.

— Грей и Оливър се познават отдавна, но не бих казал, че са близки. Оливър е гостувал на Грей по негова покана малко преди експлозията. Тя не е била случайна, а предизвикана. Оливър няма нищо общо с нея, но извършителят най-вероятно го е включил в списъка на мишените си.

— Някой се опитва да го убие?

— Така изглежда. Ето защо той не желае да е близо, до когото и да било от нас.

— Аз наистина се разстроих, когато ме заряза.

— Веднага ми съобщи за теб. Сега може да съм обикновено ченге, но съм участвал в доста екшъни.

— Онова, което преди малко ти казах за бюрократите…

— Доколкото си спомням, нарече ме класически бюрократ.

— Е, забрави го. Наистина ценя помощта ти.

— Виж какво, трябва да проведа няколко телефонни разговора. А после ще ти дам възможност да ме осветлиш по отношение на детайлите, тъй като основната идея вече ми се изясни.

Тя отвърна на усмивката му и тихо промълви:

— Никога не съм срещала федерално ченге като теб, Алекс Форд.

— Няма проблем, и аз не съм срещал толкова странна птица.

Настъпи нощ, но Оливър Стоун продължаваше да има чувството, че е следен. Което означаваше само едно: беше време да се отърве от сенките. Хвана такси и даде на шофьора адрес в Александрия. Тъй като бе преследван от хора с опасни намерения, той трябваше да се отбие в една антикварна книжарница.

Таксито го свали пред малко магазинче на Юниън Стрийт, на една пресечка от река Потомак. Стоун само кимна на собственика Дъглас и хлътна отзад. Преди време този човек, когото Стоун наричаше просто Дъг, беше продавал порнографски комикси направо от багажника на кадилака си. Това не му пречеше да мечтае за две неща — да бъде богат и да колекционира редки печатни издания. Тази мечта започна да се осъществява едва след като Стоун го запозна с Кейлъб. В резултат на това Дъглас вече имаше чудесна антикварна книжарница, известна на всички любители на редките издания. Като част от сделката Стоун получи свободен достъп до складовите помещения, едно от които превърна в личен склад за съхранение на най-важните си притежания. В него пазеше и много специална вещ, която възнамеряваше да използва в момента.