Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— На пръв поглед това наистина е най-добрата стратегия — рече на глас той. — Но не бива да забравяме, че цялата тази бъркотия около Соломон, Леся и останалите ще събуди призрака на Студената война. В момента отношенията ни с Русия са деликатни и в никакъв случай не трябва да се връщаме към старата политика и конспирациите. Ако бъдем откровени, сър, ще си признаем, че и двете страни играеха мръсно. Но днес това би било крайно неуместно, тъй като ще възбуди духовете — както тук, така и в Русия. Вече направихме някои предварителни сондажи и мога да ви уверя, че руснаците много добре разбират ситуацията. Нещо повече, дори предложиха помощта си за отстраняването на този проблем.

— Ясно — кимна президентът. — Можете да разчитате на пълната ми подкрепа, Грей. Радвам се, че отново възседнахте коня. Всъщност така и не разбрах защо изобщо си подадохте оставката.

— Май и аз — въздъхна Грей, а мислено добави: И през ум нямаше да ми мине, ако не беше Джон Кар .

Няколко минути по-късно вече беше в хеликоптера, който се носеше над равнините на Мериланд и скоро щеше да го върне в бункера. Там някъде долу бягаше Кар, следван по петите от хората му. А синът на Леся вероятно планираше следващото си убийство: на същия този Джон Кар. Именно такава беше целта на Картър Грей — разчуеше ли се за празния гроб, Кар щеше да стане мишена.

Сега предстоеше последната част от операцията: да се добере пръв до Кар и да му предложи сделка — животът му срещу доказателствата. След което щеше да го остави на сина на Леся, за когото по-късно също щяха да се погрижат. Това беше единственият начин да се сложи край на цялата история, веднъж и завинаги. Що се отнасяше до Роджър Симпсън, Грей не се интересуваше дали ще оцелее.

Планът несъмнено беше сложен и труден за изпълнение, но нищо в света на Картър Грей не беше просто и лесно.

Пади чакаше Анабел в хотелската стая.

Тя подуши въздуха и изненадано се обърна да го погледне.

— Май не си пушил, а?

— Изхвърлих цигарите си, преди да вляза — неохотно каза той.

— Защо?

— Искам да бъда във форма преди сблъсъка с Багър.

Изглеждаше твърд и решителен, но едновременно с това уязвим като малко момче, което се изправя срещу най-големия побойник на квартала. Сърцето й се сви от внезапен прилив на съчувствие, пръстите й леко докоснаха рамото му. Миг по-късно се овладя и дръпна ръката си.

Да, той умираше. И на всичкото отгоре не беше пряко отговорен за смъртта на майка й. Разбира се, това не го правеше най-добрия баща на света. След шест месеца щеше да е мъртъв, но тя нямаше намерение да скърби за него както за майка си след смъртта й.

— Какво стана? — попита той. — Успя ли да намериш помощ?

— Може би.

— Разкажи ми.

— Един агент на Сикрет Сървис, казва се Алекс Форд. Оливър го помолил да ни помогне.

— Тоя Стоун наистина има връзки навсякъде. Кой е той, ей богу? И защо живее в гробището?

— Всъщност не съм много сигурна кой е — призна Анабел.

— Но му се доверяваш.

— Да.

— Сикрет Сървис е добре — промърмори с надежда Пади. — Дано след тях да се включи и ФБР.

Анабел събу сандалите си и седна на стола срещу него.

— За пръв път те чувам да говориш с ентусиазъм за федералните — отбеляза тя.

— Обстоятелствата се променят. В момента съм готов да приема всяко ченге, което реши да застане до нас.

— За битката с Багър явно ще ни е необходимо — въздъхна тя. — А как мислиш да го направим, ако все пак успеем да привлечем подкрепления? Но този път не искам общи приказки, а подробности. Как ще го накараме да признае?

— Ти си тази, която му извъртя големия номер, нали?

— Да. Но какво от това?

— Значи разполагаш с телефонните му номера.

— И?

— Ще му се обадя и ще му направя предложение, което няма как да отхвърли. Ще те продам, Анабел. Той, естествено, ще ми предложи цял куп пари, но аз ще му кажа, че не ми трябват мангизи.

— Как ще се мотивираш?

— Ще му кажа, че си сринала авторитета ми в света на измамниците, обвинявайки ме за смъртта на майка ти. И по тази причина съм бил лишен от възможността да си изкарвам прехраната.

— Трябва да бъдеш адски убедителен, за да ти повярва.

— Едва ли ще ми бъде трудно, защото е чистата истина — втренчено я изгледа той.

— Добре, пускаш ме по пързалката — кимна тя. — А после какво?

— После идва тежката артилерия — отвърна Пади, помълча малко и неохотно добави: — Разбира се, това ще е най-трудната част от операцията. Обмислил съм всичко.