Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Ти си от Сикрет Сървис, нали?

— Да, аз съм Алекс Форд — кимна той. — А ти си…

— Безработна. — Очите й обиколиха стаята. — Няма ли го?

Алекс се взря в малкия сърповиден белег под дясното й око.

— Няма го.

— Имаш ли представа къде е?

— Никаква.

— В такъв случай сбогом.

— Анабел! — извика той и тя се закова на място.

— Приятно ми е да се запознаем, Анабел Конрой — усмихна се Алекс. — Нека позная: баща ти се казва Пади, а майка ти или може би сестра ти е Тами. — В ръцете му се появи снопчето гъсто изписани листове. — И най-вероятно си дошла заради това.

— Мислех, че Оливър е по-дискретен — отвърна тя, оглеждайки листовете.

— И правилно си мислила. Аз сам стигнах до тези заключения.

— Браво на теб. Е, аз трябва да вървя.

— Искаш ли да предам нещо на Оливър, когато го видя?

— Не. Вече нямам какво да му кажа.

— Но се отби да го видиш.

— Да речем. А ти какво правиш тук?

— Дойдох, защото съм му приятел и се тревожа за него.

— Той може да се грижи за себе си.

— Имаш ли представа защо изчезна? — попипа Алекс, макар да знаеше отговора.

— Заради някакъв разкопан гроб в „Арлингтън“. Вероятно неговият . — Очите й се взряха в лицето на Алекс, търсейки реакция. — Издържах ли изпита?

Той кимна.

— Оливър наистина трябва да ти е имал пълно доверие, за да го сподели с теб.

— Нека го кажем по друг начин: надявах се, че ми се доверява, но се оказа, че не е така.

— Чух, че този Багър е безмилостен тип.

И да се беше стреснала от думите му, Анабел не се издаде.

— Не знам за кого говориш — равнодушно каза тя.

Той извади визитната си картичка и й я подаде.

— Оливър ми се обади с молба да ти помогна, докато той се занимава с проблемите си.

Тези думи вече я стреснаха.

— Молил те е да ми помогнеш?

— Всъщност настоя.

— Винаги ли се подчиняваш на настояванията му?

— Той каза, че е готов да ти повери живота си. Малцина са хората, които могат да се похвалят с подобно нещо. Случайно и аз съм един от тях. От доста време насам имаме навика да се грижим един за друг.

Анабел се поколеба, после прибра картичката в якето си и кимна.

— Благодаря.

Алекс мълчаливо я изпрати с поглед, докато тя вървеше към колата си.

Макар и да се използваше за работно убежище, резиденцията в Кемп Дейвид беше и място, където президентът на САЩ се оттегляше, за да прогони стреса от най-тежката работа на света. Според официалното съобщение на пресцентъра на Белия дом президентът възнамеряваше да отдели целия уикенд на семейството си. Това беше лъжа, или поне изопачена истина — като доста официални съобщения, излизащи от президентския пресцентър. Всъщност държавният глава имаше гост. Един много специален гост, чиято визита трябваше да остане в тайна.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, господин президент — каза Картър Грей, когато седна срещу него в работния му кабинет. Той ценеше високо удобствата на подземния си бункер, но понякога все пак се налагаше да се появява и на повърхността.

— Радвам се, че сте добре — любезно отвърна президентът. — Разминали сте се на косъм, доколкото разбрах.

— Не бих казал, че ми е за пръв път, но силно се надявам да е за последен. Между другото, искам да ви благодаря за подкрепата, която, макар и неофициална, ми позволява да работя на спокойствие.

— От телефонния ни разговор разбрах, че положението е сериозно, но все пак бих искал да узная повече подробности.

— Разбира се — кимна Грей и сбито разказа за Леся, предателството на Рейфилд Соломон и неотдавнашната серия от убийства на ветерани от специалния отряд, наречен „Три шестици“. — А сега идва ред на Джон Кар, последния член на този отряд.

— Онзи, чийто ковчег беше изкопан от „Арлингтън“? — вдигна вежди президентът. — Току-що ме информираха.

— Да. Но в този ковчег не са погребани тленните останки на Джон Кар.

— А чии?

— Без значение, сър. Важното е, че преди трийсет години Джон Кар успя да избяга.

— Да избяга ли? Нима е бил затворник?

— Не, беше предател. Работеше за нас, но поради естеството на някои негови действия ние се принудихме да прекратим отношенията му с ЦРУ.

— Какво означава „да прекратите“? Защо не го предадохте на съда?

— Съществуваха смекчаващи вината му обстоятелства, сър. Страната нямаше интерес от публичен процес срещу него. По тази причина поехме нещата в свои ръце, разбира се, със съответното разрешение на вашия предшественик.