Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Преди да ти кажа, че няма да стане, искам да чуя подробности — приведе се напред Анабел.

— Не забравяй, че навремето бях изкусен мошеник.

И Пади започна да говори.

Когато свърши, Анабел го изгледа, дълбоко впечатлена. Като всички първоначални планове и този имаше пропуски, ала никой от тях не беше фатален.

— Мисля, че ще мога да добавя някои неща — каза тя. — Но в общи линии звучи добре.

— Поласкан съм.

— Джери ще направи всичко възможно, за да елиминира възможността за проследяване.

— Знам.

— Но след като аз ще бъда примамката, трябва да бъда сигурна, че действително ще можем да го проследим.

— Той ще изпрати своите хора да те приберат, но няма да присъства лично, защото ще се страхува от капан — рече Пади.

— Знам. И нашият шанс се съдържа именно в този факт.

— Как разбра?

Отговорът, който й хрумна, я накара да се усмихне.

— Нека първо стигнем до Джери.

— Как мислиш да го направиш?

— Ти ще го направиш.

— Аз ли? — погледна я Пади и леко щракна с пръсти. — Просто ей така, по телефона?

— Именно.

— Но все пак ще ни трябва помощ — поклати глава той. — Сами сме загубени.

Тя си обу сандалите и грабна ключовете за колата.

— Отивам да я осигуря.

Срещнаха се в едно кафене на Ем Стрийт и Уисконсин Авеню, само на километър от празната къщичка на Стоун. Анабел гледаше през прозореца, а Алекс Форд не сваляше очи от нея. Беше обучен да чете езика на тялото. Тази жена беше трудна за разгадаване, но си личеше, че е подложена на стрес.

— Какво те накара да ми се обадиш? — попита той. — Останах с впечатлението, че едва ли ще се видим повече.

— Как да ти кажа… Просто си падам по високите ченгета.

— Като зов за помощ ли да го разбирам?

— Може би. До каква степен си информиран?

— Оливър ме помоли да се поразровя около този Багър и аз го направих. Изглежда, че Рубън и Милтън са били в Атлантик Сити и са се отбили в казино „Помпей“. Оливър каза, че в момента и двамата са се покрили. Те са и мои приятели и искам да знам дали не са загазили. Бих искал да помогна и на тях, докато помагам на теб.

— Това ли е основното ти занимание? — присви очи Анабел. — Да помагаш на хората?

— Точно така е записано в длъжностната ми характеристика. Хайде, разкажи ми за теб и Багър. Не е зле да разбера защо Оливър е ходил в Мейн.

— Май вече знаеш всичко.

— Всичко и нищо. Но ще трябва да ми се довериш, ако наистина искаш да ти помогна. — Анабел тъжно отмести поглед, а Алекс наклони глава и добави: — Май не си свикнала да се доверяваш на никого, а?

— Нямаш представа колко добре ми е служила тази философия през годините — отвърна тя.

— Не се съмнявам. Но за твое сведение аз нееднократно съм пазил гърба на Оливър и мога да му поверя живота си.

— Чух го и от него. Каза, че винаги е готов да тръгне на война с теб.

— Е, значи си наясно — облегна се на стола Алекс. — Ако все пак направиш усилие да ми се довериш, вероятно ще мога да ти помогна.

Анабел въздъхна. Помощта на Алекс имаше решаваща роля в плана на баща й за неутрализирането на Багър. Но дори и в тази ситуация й беше дяволски трудно. Защото срещу нея седеше не обикновено ченге, а федерален агент! Една излишна дума, и той можеше да й щракне белезниците. Докато пътуваше насам, всичко изглеждаше лесно. Но сега й се струваше невъзможно.

Хайде, Анабел, можеш да го направиш!

След още една тежка въздишка тя се реши на ход, който рядко си позволяваше. Загърби железните си принципи и разказа на Алекс Форд истината. Или поне част от нея.

Запозна го набързо с основните моменти: убийството на майка й от Багър, появата му в града, сдобряването с баща й, за да го пипнат. Алекс вече знаеше, че са били отвлечени от хората на Багър и без малко не са загинали.

— Нямам доказателства за нито едно от тези неща — добави тя. — Или поне такива, които биха издържали в съда. Но всичко е истина.

— Вярвам ти. Моите колеги бяха доста ядосани, когато се появиха на мястото, но нямаше кого да арестуват.

— Едва ли са били по-ядосани от мен.

— Защо те преследва Багър?

Въпросът автоматично задейства лъжите.

— Защото знае, че се опитвам да го накисна за убийството на мама. Научил е, че съм била в Мейн, където е станало всичко, и не желае да разкрия нещо, което ще го изпрати на топло завинаги.

Алекс отпи глътка кафе и й хвърли изпитателен поглед. Заключението му беше, че ако тази жена не казва истината, то тя е най-голямата лъжкиня, която е срещал в живота си.