Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Изборът си е бил твой.

— Не съвсем. Просто не бях достатъчно добър за големите удари. Казват, че е природна дарба. Нямаш ли я по рождение, никой не може да ти помогне…

— Добре де, но какво правим тогава? Ти не ставаш за големи удари, но въпреки това си решен да удариш Джери.

— Не мога да го направя без теб, Анабел — въздъхна Пади. — Но ако откажеш да ми помогнеш, ще се опитам и сам.

— И ще се превърнеш в труп.

— Аз и сега съм труп. Съмнявам се, че дори Джери може да ми измисли по-болезнена смърт от тази, която ме чака.

— Ох, защо ми усложняваш живота? — направи гримаса Анабел.

— Ще ми помогнеш ли?

Тя не отговори.

— Защо не поговориш с приятеля си? — попита след известно мълчание Пади. — Може би ще промени решението си.

В първия момент Анабел понечи да каже „не“, но после размисли. Наистина би могла да се върне в къщичката на Стоун и да се опита да го убеди, разбира се, ако го свареше насаме. Ако ли не, просто щеше да прибере подробното „досие“, което той беше събрал за отношенията й с Джери. Нямаше никакво желание то да бъде открито от когото и да било, независимо дали ще са ченгетата или хората на Багър.

— Добре, ще опитам — каза тя.

Крачейки към колата си, Анабел бавно осъзна, че просто не може да остави баща си сам срещу Джери. Което означаваше само едно: и двамата ще бъдат убити.

Какъв избор, господи!

След като Анабел и Пади си тръгнаха, Стоун даде на Кейлъб някои от старите си дрехи, натовари го на такси и каза на шофьора адреса на един от хотелите наблизо.

— Не мога ли да остана, Оливър? — уплашено го погледна Кейлъб.

— Няма да е разумно — поклати глава Стоун. — Ще ти се обадя по-късно.

Започна да мисли за Анабел едва когато таксито потегли и той остана сам.

— Направо я зарязах — въздъхна той. — След като я убедих да не заминава и обещах да й помогна.

Но какво друго можеше да стори? Дано тя хванеше самолета за своя остров някъде из Тихия океан, където най-вероятно щеше да бъде на сигурно място.

Ами ако не го направеше? Ами ако вземеше твърдоглавото решение сама да се справи с Багър? Беше казала, че се нуждае от подкрепа, и той знаеше, че наистина е така. Дали все пак не можеше да й помогне?

Телефонът иззвъня.

— Моите хора от АВР не знаят нищо за онази работа в гробището, Оливър — екна в мембраната гласът на Рубън. — Но Милтън откри нещо в интернет, ето ти го.

— Не е много, Оливър — чу се гласът на Милтън. — Но в един от новинарските сайтове съобщават за разравянето на някакъв гроб в „Арлингтън“. Новината няма коментар от правителствен източник.

— Споменава ли се на кого е гробът?

— На някой си Джон Кар. Проблем ли има?

Стоун изключи, без да си прави труда да отговаря.

След толкова години Джон Кар изведнъж беше оживял. Но по ирония на съдбата Оливър Стоун никога не се беше чувствал по-мъртъв.

Защо точно сега? Какво се беше случило? Истината блесна в съзнанието му в мига, в който се прибра и седна на верандата пред къщата.

Бяха му направили постановка.

След като Джон Кар вече не беше мъртъв, името му неминуемо щеше да влезе в списъка на човека, който избиваше някогашните членове на „Три шестици“.

Аз съм примамката , помисли си той. Ще ме използват, за да привлекат убиеца. И изобщо няма да им мигне окото, ако той ми види сметката, преди да го хванат. Дори и да оцелея, едва ли ще е задълго. На този етап Джон Кар не можеше да бъде нищо друго, освен бреме за родината си. Тя имаше десетки причини да го иска мъртъв и нито една, за да го запази жив. Гениално просто и ясно. Смъртната му присъда беше подписана, този път окончателно и наистина.

Само един човек можеше да измисли подобен план и Стоун прекрасно го знаеше.

Картър Грей е жив!

Хвърли няколко вещи в малък сак, заключи къщичката и се измъкна от гробището през гористата местност зад него.

Хари Фин се опитваше да закрепи хоризонтално ножа за масло върху острието му на масата, където седеше. Беше по-трудно, отколкото изглеждаше, но той всеки път успяваше да го задържи така за няколко секунди. Обикновено прибягваше до това упражнение, когато се колебаеше и се нуждаеше от равновесие. След като можеше да го постигне с обикновен нож, значи трябваше да го постигне и в живота. Поне така си мислеше. Но в действителност никак не беше лесно.

— Хари?

Той вдигна глава. Беше една от колежките му. По време на обяда в офиса екипът обсъждаше детайлите на акцията в Капитолия.