Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Фигурата се появи изневиделица в средата на всекидневната. Макс едва не получи инфаркт. Но това беше нищо в сравнение с шока от думите, които чу.

— Отдавна не сме се виждали, Макс.

Домакинът се подпря на стената.

— Кой си ти? — попита с разтреперан глас той. — Как успя да се промъкнеш покрай охраната?

Стоун направи крачка напред и спря в кръга светлина от настолната лампа.

— Нали не си забравил „Три шестици“, Макс? А случайно да си спомняш Джон Кар? Нищо ли не ти говори това име? Ако е обратното, със сигурност ще си отговориш на въпроса как съм се промъкнал покрай двамата идиоти, които лежат отвън в безсъзнание, тъй наречената твоя охрана .

Макс уплашено се втренчи в лицето на високия слаб мъж, изправен в средата на стаята.

— Джон Кар? Не може да бъде! Ти си мъртъв.

Стоун пристъпи крачка напред.

— Ти знаеш всичко, което се случва в ЦРУ, следователно си наясно, че Джон Кар не лежи в онзи гроб.

Макс безсилно се отпусна на фотьойла и го погледна измъчено.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Ти си големият мозък, който измисляше най-добрата логистика за нашите мисии. И те почти винаги протичаха гладко. Но когато нещо не беше наред, ти беше на хиляди километри разстояние. Изобщо не ти пукаше, разбира се, защото не ти, а ние рискувахме задниците си. Затова искам ти, великият анализатор, да ми кажеш защо съм тук. Гледай да не ме разочароваш, защото знаеш колко много мразя да ме разочароват!

— Искаш информация — рязко си пое въздух Макс.

Стоун пристъпи напред, хвана ръката му над лакътя и я стисна.

— Искам истината!

Макс се намръщи от болка, но не беше в състояние да направи каквото и да било. Силата му беше в главата, а не в мускулите.

— За какво?

— За Рейфилд Соломон, за Картър Грей. И за всички останали, които са замесени в онзи провал.

Чул името на Соломон, Макс неволно потръпна.

— Грей е мъртъв — бързо рече той.

Дългите пръсти на Стоун се стегнаха около лакътя му, по челото му избиха капчици пот.

— Това не е истината, която искам да чуя!

— Взривиха му къщата, по дяволите!

— Но той не беше там. И в момента отново плете интригите си, както винаги го е правил. Този път мишената съм аз, което никак не ми харесва. — Пръстите му усилиха натиска си. — Веднъж ми стига, Макс!

— Виж какво, със сигурност можеш да ми строшиш ръката, но аз не мога да ти кажа каквото не знам!

— Изобщо няма да ти троша ръката! — изръмжа Стоун и извади от ръкава на палтото си нож.

— Ти вече не си убиец, Джон! — проплака Макс. — Ти се отказа! Винаги си бил различен и всички го знаехме!

— Но това не ми помогна, нали? Желанието да се откажа едва не ми коства живота!

— Тогава нещата бяха различни.

— Всички ми го повтарят. Но когато човек стане убиец, той завинаги си остава такъв. Съвсем наскоро отново го направих. Беше при самозащита, но все пак извърших убийство. Прерязах гърлото на един тип. Стана лесно, въпреки че той беше бивш член на „Три шестици“. Май вече не ги подготвят като едно време.

— Аз съм напълно беззащитен — проплака Макс.

— Но все пак ще те убия! И отново ще бъде при самозащита. И знаеш ли защо, Макс? Защото, ако не ми помогнеш, аз съм мъртвец. Но няма да си отида сам!

Острието на ножа докосна потрепващата сънна артерия на Макс.

— За бога, Джон! Помисли си какво правиш! Наскоро изгубих съпругата си. Моята Кити умря!

— И моята съпруга умря. За съжаление много преди твоята Кити. Но ти го знаеш, тъй като лично си планирал удара.

— Нямам нищо общо с това! Научих много по-късно какво е станало!

— Но не отиде да съобщиш на властите, нали?

— Как да го направя? Те щяха да убият и мен!

Острието се притисна в меката плът на шията му.

— Понякога дрънкаш глупости, въпреки че си гений! — изсъска Стоун. — Почвай да разказваш за Рейфилд Соломон, преди да съм изгубил търпение! Всичко беше заради него, нали?

— Той беше предател и вие получихте заповед да го ликвидирате.

— Да, получихме заповед да го ликвидираме. От най-високо място според Роджър Симпсън. Но зад тази заповед се крият още много неща, нали? Невинен ли беше Соломон? И ако да, защо беше издадена заповед за убийството му?

— По дяволите, Джон! Миналото си е минало, защо продължаваш да се ровиш?

Острието на ножа потъна в кожата, на милиметър от артерията. Изпод него бликна капчица кръв.

— Невинен ли беше Соломон?

Химърлинг не отговори. Затворил очи, той дишаше тежко и мълчеше.

— Ако срежа тази артерия, ще умреш за по-малко от пет минути, Макс — изръмжа Стоун. — А аз ще гледам как кръвта ти изтича!