Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Най-сетне Химърлинг отвори очи.

— В продължение на четирийсет години съм пазил тайни, Джон — прошепна той. — И нямам намерение да се раздрънквам точно сега.

Очите на Стоун светкавично обиколиха стаята и се спряха на снимките над камината. Бяха две, на момче и момиче.

— Внучета, а? — подхвърли с напрегнат шепот той. — Сигурно е хубаво да имаш внучета.

Макс трепна и проследи погледа му.

— Ти… Да не си посмял!

— Вие избихте всички, които обичах. Защо и аз да не направя същото? Първо ще убия теб, а после и тях — посочи снимките той. — Няма да бъде безболезнено.

— Мръсник!

— Правилно. Аз съм мръсник. Създаден от ЦРУ, собственост на ЦРУ и управляван от ЦРУ. Ти най-добре го знаеш, нали? — Стоун хвърли още един поглед към снимките и добави: — Давам ти последен шанс, Макс. Няма да те моля повече.

И Макс Химърлинг проговори за пръв път от четирийсет години насам.

— Соломон не беше предател — прошепна той. — Той просто знаеше много неща, но не всичко. Някои хора се опасяваха, че ако разбере всичко, може би ще проговори.

— Кои хора? Грей, Симпсън?

— Не мога да кажа.

Острието отново потъна в кожата му.

— Започвам да губя търпение, Макс! — каза Стоун.

— Или Грей, или Симпсън. Така и не разбрах кой от двамата.

— А какво е знаел Соломон?

— Дори аз нямах представа, но явно беше нещо голямо. Имаше връзка с определена мисия на Соломон в Съветския съюз. Това е всичко, което знам, кълна се!

— Още един въпрос, който със сигурност няма да те затрудни. Кой заповяда удара срещу мен?

— Джон, моля те…

— Кой? — изръмжа Стоун и пръстите му се впиха в гърлото на Макс.

— Отново можеш да избираш между двамата, които споменах преди малко — отвърна на пресекулки Химърлинг.

Значи Грей или Симпсън, въздъхна в себе си Стоун. Не беше особено изненадан.

Изчака няколко секунди, после прибра ножа.

— Знаеш какво ще те сполети, ако случайно решиш да споделиш с някого за това гостуване — заплашително изръмжа той. — Грей положително ще реши, че си пропял, а ти не можеш да го излъжеш. Той има начини да измъква истината от много по-твърди хора. И сам можеш да се досетиш какво ще стане с теб, когато научи какво си ми казал… — Показалецът му натисна въображаем спусък. Желая ти приятна вечер, Макс.

— Наистина ли щеше да убиеш внуците ми? — попита с несигурен глас Химърлинг.

— Радвай се, че никога няма да разбереш.

Стоун си тръгна, а Макс Химърлинг изпусна въздишка на облекчение, която изведнъж се спря в гърлото му. Охраната! Те несъмнено знаят, че някой е идвал и ще… Скочи и хукна да си събира багажа. Отдавна беше предвидил момента, в който ще му се наложи да изчезне. Десет минути по-късно се насочи към вратата. В ръката си стискаше току-що принтиран самолетен билет, а в джоба му имаше фалшив паспорт. Спря го резкият звън на телефона. Дали да отговори? Някакво предчувствие го накара да вдигне слушалката. Гласът отсреща му беше безкрайно познат.

— Здрасти, Макс. Какво му каза?

— Не знам за какво говориш.

— Макс, ти притежаваш гениален ум, но не те бива в лъжите. Разбира се, нямаш вина. Той сигурно те е заплашил, а ние и двамата знаем колко е опасен. И тъй, какво му каза?

За втори път тази вечер Химърлинг си призна всичко.

— Благодаря ти, Макс — каза гласът. — Постъпил си правилно.

Линията прекъсна, а вратата се отвори и Химърлинг изпусна слушалката.

— Моля те! — простена той. — Моля те!

Оръжието беше със заглушител и куршумът се заби безшумно в челото му. Трупът беше вкаран в черен чувал и след броени минути беше откаран от чакащия пред вратата пикап. Официалната версия щеше да гласи, че Химърлинг е получил внезапно назначение в чужбина. А когато поредният американски хеликоптер бъдеше свален някъде по света, щяха да обявят, че на борда му е бил и гениалният анализатор на ЦРУ Макс Химърлинг, за съжаление обгорял до неузнаваемост. Това щеше да сложи точка на почти четирийсетгодишната му вярна служба в полза на родината.

Поне нямаше да се тревожи, че ще надживее спестяванията си.

Картър Грей мрачно блъсна юмрук в разтворената си длан. Загубата на Химърлинг беше тежка, но неизбежна. Трябваше да предвиди, че може да се стигне дотук, но на практика се оказа доста изненадан.

Обърна се и погледна компютърния екран. Върху него бяха изписани всички раждания, регистрирани в канадските болници през съответната година. Броят им изглеждаше внушителен дори в електронен формат. Налагаше се да отдели зърното от плявата. За щастие познаваше много добре Рейфилд Соломон, тъй като през цялото време бяха приятели и съперници. Спокойно можеше да се каже, че Рейфилд Соломон беше единственият човек от тяхното поколение, който можеше да съперничи на Картър Грей. А самият Грей честно признаваше пред себе си, че в оперативната работа Соломон е дори по-добър от него. Този факт изключително затрудняваше откриването на следите му, но той все пак го познаваше като никой друг.