Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Проклетата карта пак блокира! — каза той, когато в кабината влезе някакъв мъж. Имаше предвид смарткартата за достъп, чието подобие предвидливо стискаше между пръстите си. — За трети път този месец, а уж обещаха да я оправят!

— Знам, много е неприятно — кимна мъжът, вкара своята карта в процепа и вратите се затвориха. — За кой етаж сте?

— За петия — отвърна Фин и пъхна в джоба си пластмасовия пропуск за библиотеката на сина си.

Няколко секунди по-късно излезе от кабината и установи, че вратата, която му трябваше, се намира непосредствено до асансьорите. Тя също се нуждаеше от смарткарта за достъп. Хлътна в тоалетната насреща и намокри крачола на панталоните си, после се изправи до вратата и зачака звънчето на пристигащия асансьор. От него слезе млада жена с карта в ръка, която с бърза крачка се насочи към същата врата. Фин приглади с длани влажната си коса и застана зад нея.

— Май ви изпреварих, а? — погледна го с усмивка жената.

— Днес не ми върви — въздъхна Фин и прибра пропуска на сина си в джоба. — Още сутринта успях да се залея с кафе!

Жената погледна мокрия му панталон и усмивката й се разшири.

— Бас държа, че ви е помогнало да се събудите.

— И още как — унило кимна Фин, докато я следваше към вътрешността на помещението.

— Кого конкретно търсите?

— Никого не търся — отвърна той и й показа автентична на вид служебна карта на служител от Министерството на вътрешната сигурност. — Рутинна проверка. Федералното правителство се интересува как харчите парите на данъкоплатците.

— Това му е работата — кимна жената. — Приятен ден.

Фин започна обиколката на лабораторията, включил в действие миниатюрната камера на ревера си. Кимаше на хората и се правеше, че нанася отметки в електронния си бележник. Остана изумен колко лесен е достъпът тук. Успееш ли да се преструваш на зает с нещо, никой не те пита какво търсиш вътре и с какво точно се занимаваш. Част от служителите дори му предложиха допълнителни сведения за разработваните ваксини. Не след дълго приключи обиколката и слезе във фоайето, възползвайки се от картата на поредния самарянин. Но когато се озова там, изведнъж застина.

Сам, дебеличкият чиновник от службата му, беше залепен за стената с вдигнати ръце, а младият охранител го претърсваше за оръжие по един очевидно непрофесионален начин. Всеки, който имаше елементарна представа за този вид операция, лесно би могъл да го обезоръжи.

— Хей, какво става тук? — извика Фин и се втурна напред.

— Шпионин! — изръмжа младежът. — Пипнах го на местопрестъплението и мисля да извикам полиция!

Лишен от избор, Фин беше принуден да му покаже възложителното писмо и да се свърже с представителя на фирмата, който отговаряше за проверката. Никак не му се щеше да проведе този разговор, но понякога ставаше и така, особено когато в операцията участваха новаци. Слава богу, че самият той беше успял да проникне където трябва. И ако не беше поредната глупава постъпка на Сам, нещата щяха да приключат дотук. Но колегата му, паникьосан от насочения пистолет, изведнъж блъсна пазача и хукна да бяга.

— Стой! — изкрещя младият охранител и насочи оръжието си в гърба му.

— Недей! — извика Фин и се втурна към него. Но миг преди да връхлети отгоре му, се чу изстрел. Фин светкавично му отне пистолета и тикна възложителното писмо под носа му. — Обади се на шефа си Джон Ривърс, той знае за…

Изведнъж млъкна и се втренчи в тялото на Сам, сгърчено насред коридора. От раната на гърба му бликаше кръв.

— Копеле нещастно! — изкрещя той и се втурна към Сам.

Трийсет минути по-късно линейката напусна двора на компанията с включена сирена. Фин спря кръвотечението, но сърцето на Сам престана да бие, вероятно от шока, и той започна да му прави изкуствено дишане. После нещата бяха поети от екипа на бърза помощ и положението беше овладяно. Сам щеше да оживее, но възстановяването му при всички случаи щеше да бъде продължително, защото куршумът, изглежда, беше засегнал вътрешните органи.

Фин проследи с поглед мигащите червени светлини. До него стоеше началникът на охраната Джон Ривърс, който вече му беше поднесъл хиляди извинения, задето пазачът е стрелял в гръб, след като не е бил заплашен.

— Слава богу, че си бил тук, Хари — рече с въздишка той. — В противен случай твоето момче щеше да умре.

— Ако не бях го взел със себе си, нямаше да го гръмнат — мрачно поклати глава Фин.

— Не ни отпускат никакви средства за обучение на новите хора — оплака се Ривърс. — Харчат милиарди за охранителни средства и технологии , но в същото време поверяват оръжие на някакъв некадърен тъпак. Пълна безсмислица!