Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Да.

— Какъв беше резултатът?

— Отмъкнах му милиони.

— Значи имаш запазено място в рая. Не познавам друг, който да го заслужава повече от Джери Багър.

— За съжаление не беше достатъчно — тихо промълви Анабел.

— Естествено. — Пади отправи тъжен взор през прозореца. — Парите са едно от нещата, които Джери притежава в изобилие. Дори да го оберат до цент, той пак ще ги натрупа от онези нещастници, които се тълпят в казиното му.

— Как да го ударя така, че наистина да го заболи?

— Два са начините — обърна се да я погледне той. — Вземаш му или живота, или свободата.

— При убийството няма ограничаване на наказателното преследване.

— Имаш ли доказателства, че той е убил майка ти?

— Нищо, което би издържало в съда. Но аз съм убедена, че го е извършил той.

— Аз също.

Баща и дъщеря дълго се гледаха в очите.

— На този свят има само двама души, които са изпържили мръсника и все още са живи — промълви най-сетне Пади. — И двамата са тук, в тази стая.

— Предлагаш да го изпържим още веднъж, заедно — вдигна вежди Анабел.

— Искам само да си плати за това, което стори на майка ти.

— Нима се съмняваш, че аз искам същото?

— Не, не се съмнявам. Ти си тази, която дръзна да го накаже. Аз нямах достатъчно смелост, въпреки че съм добър в измамите. Може би най-добрият.

— Но нещата се промениха, така ли?

— Аз умирам, Ани. Какво, по дяволите, може да ми направи този мръсник? По-добре да получа куршум в главата, отколкото да умра в мъки.

— А как точно предлагаш да го направим?

— Много съм мислил по въпроса. Всъщност само за това мисля. Според мен можем да го заковем точно защото ти си го изпържила.

— Защото ме преследва?

— Точно така. Теб и хората, които са ти помагали.

— Двама от тях познаваш, третия — не.

Пади изхвърли фаса през прозореца и се върна на масата.

— Джери успя ли да докопа някой от тях?

— Един. И го превърна в зеленчук.

— Може би те е изпял, а?

— Не може би, а със сигурност. Всъщност в момента Джери е във Вашингтон и се опитва да ме открие.

— А човекът, с когото си тук? Можеш ли да му се довериш?

— Нямам причини да се съмнявам в неговата лоялност.

— Хубаво е да имаш верен приятел — отбеляза Пади и сведе очи към недовършената си закуска.

— А ти вярваш ли, че имаш достатъчно сили за евентуална операция срещу Джери? Самата аз успях да направя удара си само защото бях изпипала всичко, до последния детайл. Нямам никакво намерение да се включа в схема, при която ти изведнъж падаш по очи, а на мен ми пръскат черепа!

— Винаги съм се възхищавал на прямотата ти.

— Познай кой ме е научил на нея! — троснато отвърна тя.

— За да отговоря на въпроса ти, ще кажа, че съм готов за тази операция. Всъщност тя е единственото нещо, което ме държи жив. И вече имам план.

— Какъв план?

— В най-общи линии трябва да накараме Джери да признае, че е убил майка ти.

— И това е всичко, така ли? Браво на теб! Жалко, че не съм се сетила досега!

— Имаш ли проблем с тази концепция?

— Имам проблем с изпълнението й. Поправи ме, ако греша, но ако искаш да принудиш някого да признае толкова тежко престъпление, непременно трябва да се изправиш очи в очи с него.

— Абсолютно си права. Директният контакт е задължителен.

— В такъв случай можем да спрем дотук. Аз вече съм имала директен контакт с Джери и нямам никакво желание за втори.

— Предвидил съм го. За теб рискът ще бъде минимален.

— Какво разбираш под минимален?

— Просто трябва да ми се довериш, Ани.

— Ти си се побъркал!

— Не, аз съм само един умиращ човек, който иска да се помири със своя Бог. А за да го постигна, всичко трябва да бъде направено както трябва. Длъжен съм, разбираш ли?

Тези думи бяха толкова неочаквани за Анабел, че тя само го зяпна.

— Ще си призная, че в плана ми има и един малък проблем — наруши дългото мълчание Пади.

— Колко малък?

— Ще бъдем принудени да се свържем с добрите, тоест с ченгетата. А това не е точно по моята специалност. — Погледна я и попита: — Да имаш някакви идеи?

Анабел се облегна и попита колебливо:

— Знаеш, че това е самоубийство, нали?

— В никакъв случай няма да позволя на Джери да те докопа — твърдо отвърна Пади. — Но трябва да го направя. Готов съм да се закълна пред гроба на майка ти, че ще му отмъстя.

Никога не беше допускала, че някакви си думи са способни да предизвикат такова нещо. В сърцето й потрепна някакво чувство към баща й. Не можеше да определи точно какво е то — жалост, съчувствие или дори нещо повече.