Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Поне така е записано в официалните архиви.

— Какво искаш да кажеш? — рязко вдигна глава сенаторът.

— Кар е жив.

— Но нали Бингам каза…

Симпсън прехапа устни, но вече беше късно.

— Благодаря, че потвърди това, което вече ми беше известно — леко се усмихна Грей. — Но Бингам беше голям лъжец. Не искаше да признае, че в онази нощ Кар е успял да се измъкне, ликвидирайки трима от оперативните ни агенти. Бингам, Коул и Синсети са се отървали на косъм, въпреки че Кар най-вероятно не е подозирал намесата им. Когато нещата опираха до отнемането на живот, той нямаше равен на себе си. Тази мисия ни струваше скъпо, Роджър. Имаш късмет, че през всичките тези години Бингам и другите двама си държаха езика зад зъбите. Но това беше съвсем естествено, защото, ако нещата се разчуеха, и те като теб щяха да си имат големи неприятности.

— Пак повтарям, че нямам представа за какво говориш!

Грей го изчака да отпие глътка вино и тихо подхвърли:

— Казвал ли съм ти, че Джаки е дъщеря на Кар? Ти осинови неговото дете.

Симпсън бавно остави чашата си на масата. Ръката му видимо трепереше.

— Пропуснал си да ми го кажеш — промълви с напрегнат глас той. — Спомена, че е сираче, но не каза нищо за родителите й. Дори не знаех, че Кар е имал дъщеря.

— Щеше ли да отмениш заповедта за убийството му, ако знаеше тази подробност?

— А ти защо ни предложи да осиновим детето, след като си ме подозирал?

— Защото трябваше да се погрижа за нея, а вие с Дона не можехте да имате деца. Независимо от мнението на много хора аз имам съвест, Роджър. Момиченцето нямаше вина за случилото се. Аз също. Вината беше твоя, а също и на онези тримата: Бингам, Коул и Синсети. Виждаш ли връзката?

— Мислиш, че Кар ги е убил?! — подскочи Симпсън.

— Опита се да убие и мен — кимна Грей. — Напълно естествено е било да си помисли, че имам нещо общо с изтребването на семейството му.

— Но защо е чакал толкова дълго време?

— По този въпрос мога само да гадая. Вероятно се е опасявал да не бъде заподозрян.

— Ако е жив — мрачно отбеляза Симпсън.

— Вече е време да признаеш, че хора като Кар се отстраняват изключително трудно. Доказа го провалът на елитния отряд „Три шестици“.

— Но каква е връзката на Рей Соломон с всичко това?

— Може би няма връзка. По всяка вероятност Кар действа сам, а Соломон е просто прикритие. Ние трябва да разберем дали е така. Ако се окаже, че работи с някого, който има връзка с миналото на Соломон, трябва да го открием. Разполагам с достатъчен ресурс за подобна задача. Сегашният директор на ЦРУ напълно споделя вижданията ми. И няма как да бъде другояче, защото аз съм го обучавал.

— И ще го пипнеш, който и да е той?

— Ще го пипна — кимна Грей. — Да се надяваме, преди той да е пипнал теб . По всичко личи, че ти си на челно място в списъка му, а на всичкото отгоре си и сравнително лесна мишена.

— Никак не е смешно! — отбеляза Симпсън.

— Не го казвам като виц — въздъхна Грей. — Трима мъже с далеч по-голям опит и умения от твоите вече са мъртви. Практически погледнато, ти наистина си лесно упражнение.

— Още утре напускам страната! — отсече Симпсън. — Нямам намерение да седя и да чакам да бъда убит от някакъв психопат!

— Един ход, който данъкоплатците със сигурност ще разберат и одобрят — въздъхна Грей. — Нищо, че ще зарежеш задълженията си в Конгреса.

— Не харесвам тона ти, Картър!

Вместо отговор Грей се пресегна и вдигна от масата Ордена на свободата, който съвсем наскоро беше получил лично от ръцете на президента.

— За близо четирийсет години служба на родината съм получил цяла торба медали — обясни той. — Но ще ти призная, че специално този ме изненада. Защото вече бях освободил поста директор на националното разузнаване, всявайки смут в правителството.

— Често съм се питал защо го направи — погледна го Симпсън.

— Продължавай да се питаш, Роджър. Тази информация ще задържа само за себе си.

Симпсън огледа обзавеждането на бункера и язвително каза:

— Това е една луксозна миша дупка.

— Нямам право да подценявам човек, който ликвидира три бивши „тройни шестици“ и без малко да ме убие — отвърна Грей. — Ето защо предпочитам временно да си остана тук, в удобния бункер.

— Прекрасно, няма що! — гневно извика Симпсън. — А аз трябва да съм горе, гол и беззащитен!

— Не се тревожи, Роджър — леко се усмихна Грей.

— Доколкото разбрах, Орденът на свободата се дава и посмъртно.

Хари Фин подкара към един от жилищните комплекси в Арлингтън. Местата за паркиране бяха номерирани и той бързо откри онова, което му трябваше. Слезе и се насочи към лъскавия черен линкълн навигейтър, паркиран наблизо. Малкият уред се залепи за задния ляв калник на автомобила и мигащата червена лампичка на таблото бързо угасна. Обезвредил алармата, Хари измъкна от джоба си специалната „меча лапа“ и минута по-късно патронът на ключалката изскочи с тихо изщракване. Свали от огледалото за обратно виждане пластмасовия пропуск, който самонадеяният до глупост собственик на линкълна държеше винаги там, след което окачи друг, който изглеждаше по абсолютно същия начин, но не действаше. Липсваше му вграденият код, който Фин нямаше как да копира и който беше главна причина за кражбата. Собственикът със сигурност щеше да реши, че нещо се е повредило, и щеше да го замени с нов. Федералната агенция, която издаваше тези пропуски, беше известна с небрежното си отношение към излезлите от употреба, които никога не анулираше. Бюрократите, които се трудеха в нея, не правеха никаква разлика между стар и нов пропуск. Но за Фин това беше една много важна подробност.