Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Роджър, ако това се разчуе, ти изобщо не можеш да се кандидатираш за Белия дом — кротко възрази Грей. — Защото най-вероятно ще бъдеш в затвора.

Симпсън поруменя, но успя да се овладее и сведе поглед към чашата си.

— Рей Соломон — рече той. — Кой би допуснал, че тази история ще ни преследва след толкова години?

— Винаги е съществувала такава опасност. Навремето ти пое този риск. Понякога нещата се получават, понякога не. Но аз съм убеден, че тогава си смятал това за правилно.

— Казваш го, сякаш нямаш нищо общо. Но на практика беше затънал до шия, също като мен.

— Не аз заповядах убийството на Рей! — остро отвърна Грей. — Той беше мой приятел. Ти стана причина за смъртта му!

— Забравяш, че той се самоуби в Бразилия.

— Нищо подобно! Ти изпрати Джон Кар и отряда му да го ликвидират, защото се страхуваше, че ще открие истината и ще те натопи!

Очите на Симпсън над ръба на чашата станаха ледени.

— Щеше да натопи и двама ни, Картър. Никога не забравяй това!

— Рей Соломон беше доблестен мъж и отличен агент. Но днес го наричат предател и името му е опетнено.

— Голямата цел винаги изисква жертви, Картър.

— Не знам защо ми се струва, че ти никога не би жертвал живота си в името на голямата цел — жлъчно се усмихна Грей.

— Съдбата си има начини да съхрани онези, които се отличават от другите, Картър. Великите винаги оцеляват.

— В такъв случай трябва отново да се помолиш на съдбата, защото има хора, които със сигурност те искат мъртъв.

— Теб също, Картър. Не го забравяй.

— Убиецът ме смята за мъртъв, което ми дава доста пространство за маневриране — поклати глава Грей. — Признавам, че в личен план не мога да го обвинявам, защото постъпката ти наистина няма оправдание.

— Направих каквото бях длъжен! — почервеня Симпсън. — Беше отдавна, в един съвсем различен свят. Самият аз бях различен.

— Никой от нас не е чак толкова различен. А и не беше много отдавна. Всъщност не става въпрос за миналото, а за настоящето. Въпрос, който ни напомня никога да не горим мостовете след себе си и да не вършим глупости.

— Ако разбере за какво става въпрос, Дона със сигурност ще побеснее — нервно преглътна Симпсън.

— Да, жена ти с право ще побеснее — каза Грей. — Действията ти могат да се квалифицират само по един начин: отвратителни!

— Ами твоите? — избухна Симпсън. — Ти убиваше хора, Картър! Включително и със собствените си ръце!

— Става въпрос за „Три шестици“, Роджър, а не за неделно училище. Всеки обект ни е бил подаван след задължително съгласуване с Белия дом. Бяхме длъжни да изпълняваме тези заповеди, защото насреща бяха нашите заклети врагове. И най-малкото колебание от наша страна можеше да бъде изтълкувано като държавна измяна.

— Прекрасно знаеш, че не всички убийства бяха съгласувани, Картър!

— В някои случаи е по-добре политиците да не знаят всичко! — изпепели го с поглед Грей. — Но Рей Соломон не биваше да е един от тези случаи. Не трябваше да постъпваш така, Роджър!

— Сега ти е лесно да го кажеш. Освен това съм го направил само веднъж.

— Наистина ли? Ами Джон Кар?

— Той беше най-тежкият случай. Забрави ли, че се опита да се оттегли от „Три шестици“?

— Както винаги преценката ти е блестяща . Кар беше най-добрият от тях.

— Това си е твое мнение.

— Ето защо поръча да го ликвидират, нали? Защото пожела да спре с убийствата.

— Не знам за какво говориш — ледено процеди Симпсън. — Да ликвидирам един от нашите хора? Абсурд!

— Не те бива в лъжите, Роджър. Ако действително искаш да се кандидатираш за Белия дом, трябва доста да поработиш върху изражението на лицето си.

— Не съм заповядал да го убият.

— Преди четири години имах един дълъг разговор с Джъд Бингам, който ми разказа всичко. Именно той, Коул и Синсети са свършили работата. Кар е бил ликвидиран от собствения си отряд по твоя заповед.

— Това е лъжа! Аз нямах правомощия да издам подобна заповед!

— Правомощия? В онези времена? Ние ръководехме група убийци, Роджър. С изключение на Кар всички те изпитваха огромно удоволствие от своята работа. Бингам каза, че той и другите двама са изпълнили заповедта ти с дълбоко удовлетворение. Всички били разстроени от желанието на Кар да се оттегли, приемали го като лична обида.

— Да, но Бингам и останалите са мъртви, следователно никой нищо не може да докаже!

— Кар също. Той отдавна почива в „Арлингтън“.

— Знам — кимна Симпсън и отпи глътка вино.