Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Тоя тип си е чист сериен убиец.

— Такъв е, но за съжаление се намира от другата страна на решетките.

— Значи седим и чакаме, а? — изтегна се на нара Нокс.

— Да виждаш някаква алтернатива?

Вратата се разтресе от удар с твърде предмет.

— Ръцете в процепа! — заповяда мъжки глас.

— Пак ли, мамка му! — простена Нокс.

— Не забравяй, че сме дрогирани — пошепна Стоун. — Преструвай се!

— Толкова съм уморен, че няма нужда да се преструвам.

Щракнаха им белезниците, а след това ги подложиха на обичайните проверки на голо. Двамата вече започваха да им свикват. Но този път се държаха малко по-различно — отпуснати, с наведени глави, като тежко дрогирани.

Оковаха ги във вериги и ги подкараха по коридора.

От двете им страни крачеха надзиратели с готови за действие електрошокови палки. Поеха по някакво стълбище и спряха на най-горната площадка. Стоун прецени, че се намират в западната кула, но не можеше да бъде сигурен. Тук вътрешният му компас не действаше толкова добре, колкото навън.

Вкараха ги в овална стая с маса и два стола. Вместо прозорци имаше десетсантиметрови амбразури, зад които тъмнееше нощта. Осветлението идваше от ярки луминесцентни тръби, монтирани на тавана. Надзирателите им посочиха столовете и се изправиха зад тях.

Седнаха и зачакаха. Не знаеха какво предстои, но усещаха, че то ще бъде болезнено.

Вратата се отвори и на прага се появи Тайри, следван от още четирима надзиратели. Сред тях бяха онзи с нашивката, който за малко не изскубна гениталиите на Стоун, и старият му познат Менсън с превръзката на окото.

— Трябва да поговорим, господа — обяви Тайри.

Стоун го погледна с празен поглед, а главата на Нокс остана сведена към масата.

Един от надзирателите прошепна нещо в ухото на директора, който кимна.

— Да, разбира се. Я им ударете по една инжекция, защото искам цялото им внимание.

Един от надзирателите извади спринцовка от черното куфарче, което носеше. Ръката на Стоун беше натъркана с тампон и иглата потъна в нея. След бързо почистване със спирт тя беше използвана и за Нокс.

Ефектът на неизвестната течност беше незабавен. Стоун усети как пулсът му се ускорява и нервите му се опъват до крайност. Бегъл поглед към Нокс го увери, че и с него се случва същото.

— Много добре — кимна Тайри. — А сега ги вържете.

Извадиха два дебели кожени колана, от които стърчаха черни жици. Опасаха ги около кръстовете им и ги закопчаха, а Тайри взе малка черна кутия с няколко бутона.

Натисна единия от тях и той светна в зелено. Изправи се пред двамата и насочи вниманието си към Нокс.

— Да започваме, мистър ЦРУ. Някой знае ли за твоята поява в Дивайн?

— Да.

Тайри натисна бутона. Нокс подскочи на мястото си и изкрещя от въздействието на високия волтаж. Директорът пусна копчето и Нокс рухна на стола като парцалена кукла. Дишаше тежко, тялото му потръпваше.

— Как е истинското ти име? — попита Тайри, насочвайки вниманието си към Стоун.

— Оливър Стоун.

Миг по-късно тялото му се изви като дъга, крепейки се на върха на пръстите. Изпита чувството, че сърцето и мозъкът му всеки момент ще се пръснат.

Тайри вдигна пръста си и той рухна. Тялото му не улучи стола и се стовари на земята. Надзирателите бързо го върнаха обратно.

Отново беше ред на Нокс.

— Някой знае ли за появата ти в град Дивайн?

— НЕ!!!

Последвалият електрошок го изхвърли във въздуха.

— Какъв отговор искаш, по дяволите? — простена той, когато се стовари на стола.

— Искам истината.

— Единият от тези отговори задължително отговаря на истината, тъпако!

Този път бутонът остана натиснат толкова дълго, че Стоун не беше сигурен дали Нокс изобщо ще се върне в съзнание. Но той го направи, облян в пот. От устата му излетя порой ругатни.

— Оливър Стоун? — извърна се към него Тайри.

Добре, гадино, да видим как ще реагираш сега.

Постара се да говори ясно и отчетливо, доколкото му позволяваха изпържените органи.

— Истинското ми име е Джон Кар. Преди десетилетия убивах от името на правителството и бях член на един свръхсекретен отряд на ЦРУ, за чието съществуване не подозираше дори президентът. После между мен и преките ми началници възникнаха разногласия. Оттогава насам се крия. Агент Нокс е един от най-добрите служители на разузнаването. Лично президентът на САЩ му е възложил задачата да ме издири, защото смятат, че съм убил сенатора Роджър Симпсън и Картър Грей. Сигурен съм, че си чул за тях. И Нокс се оказа на висотата на репутацията си, защото успя да ме открие. А сега сме тук, изтезавани и бити от банда наркопласьори, маскирани като служители на затвора. — Очите му бавно обиколиха присъстващите. — Но аз съм убеден, че няма от какво да се страхувате. Президентът вероятно просто ще забрави за разследването, и толкова. Съмнявам се, че някой във властта го е грижа за мен. Същото се отнася и за един от най-добрите им агенти.