Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

Тайри го огледа и бавно поклати глава.

— Вярвам ви — тежко рече той и седна на ръба на бюрото, позволявайки на Анабел да хвърли признателен поглед на Алекс. — Защо мислите, че фермата на Аби Райкър има нещо общо с тази история?

— Думите на Шърли са недвусмислени — отговори Кейлъб.

— Само не ми казвайте, че и самата Аби е замесена. Това е налудничаво.

— Не обвиняваме никого — въздъхна Анабел. — Но нейният син е изчезнал.

— Мрежа за разпространение на наркотици с център Дивайн — поклати глава Тайри. — Но ако твърдението на Шърли за липсващите кашони е вярно, значи и съдията е в играта! — удивено възкликна той. — Хитро измислено, защото едва ли някой ще вземе да проверява документите, предназначени за съда! А кой би повярвал, че за магарета ще бъдат използвани миньорите от метадоновата програма?

На вратата се почука и в канцеларията се появи Чарли Тримбъл, облечен в риза на райета и бежови панталони.

— Понеже светиш, реших да…

Видял посетителите на шерифа, вестникарят се стъписа и млъкна.

— В момента съм зает, Чарли.

Тримбъл бързо се окопити и погледна към Анабел.

— А, ето я и дъщерята. Все още ли търсите баща си ?

Анабел никак не хареса ударението върху последните думи.

— Той не ми е баща — отсече тя и се обърна към Алекс. — Това е човекът, за когото ви говорих. Вестникарят, търсещ горещата новина.

— Но не и с цената на националната сигурност — добави агентът.

— Националната сигурност? — стресна се Тримбъл и погледна към Тайри. — За какво говорят тези хора?

— Очевидно Бен не е човекът, за когото се е представил.

— Така си и знаех! — възбудено извика вестникарят. — Мисля, че имам представа за истинската му самоличност. Материалът ми е готов и…

Не довърши изречението, а смаяно се втренчи в служебните карти на Анабел и Алекс, тикнати под носа му.

— Няма да публикуваш дори сричка от това, с което разполагаш, Тримбъл! — мрачно отсече Анабел.

— Не се опитвайте да ме заплашвате! — отстъпи крачка назад вестникарят.

— Не ви заплашваме, а само ви предупреждаваме! — обади се с гробовен глас Алекс.

— За какво?

— Ако публикувате и една дума за това, което се случва тук, и тя навреди на нашия човек, много бързо ще се озовете в Замъка!

— В Замъка ли? Какъв замък?

— Левънуърт.

— Но той е военен затвор!

— В който има специално отделение за хора, застрашили националната сигурност — все така мрачно отговори Алекс, едва сдържайки усмивката си. — За протокола бих добавил, че от мен зависи дали ще влезете в тази категория.

— Къде остана Първата поправка?

— А случайно да си чувал за Втората ? — заплашително избоботи Рубън и отметна якето си, под което проблесна тежкият пистолет.

— Исках да кажа… — объркано запелтечи Тримбъл. — Всъщност нищо, забравете!

— Тримбъл? — докосна ръката му Анабел.

— Да? — колебливо я погледна той.

— Вървете си у дома. Още сега, преди да сте пострадали.

Вестникарят побърза да излети през вратата, а тя се извърна към Тайри.

— Мисля, че е време да разберем къде превръщат наркоманите в магарета.

Тайри тръгна напред с патрулната кола, следван от микробуса. Спряха на около осемстотин метра преди входа на фермата.

— Оттук ще вървим пеша — обяви шерифът. — Не искам да подплашим никого, а до появата на миньорите има още време.

Започнаха да си пробиват път сред гората и излязоха там, където граничеше с двора на къщата. Беше тъмна. Пред нея бяха паркирани пикапът и миникупърът на Аби.

— Отзад има черен път, който води до един изоставен хамбар — обясни полугласно Тайри. — Предлагам да наблюдаваме и него, просто за всеки случай.

Рубън, Хари и Кейлъб поеха натам, следвайки инструкциите на шерифа.

Двете групи заеха позиция и зачакаха. Времето сякаш спря.

— Четири сутринта — промърмори след доста време Алекс, поглеждайки часовника си. — Според мен няма да се случи нищо. Може би не всяка нощ пренасят наркотици.

Тайри кимна и раздвижи изтръпналите си крайници.

— Вероятно са отложили доставката след убийството на Шърли.

В този момент при тях дотича Хари.

— Открихте ли нещо? — възбудено попита Алекс.

— Да, въпреки че наоколо няма жива душа — отвърна Фин. — Последвайте ме.

Не след дълго се присъединиха към Рубън и Кейлъб, които чакаха в близост до хамбара. Хари посочи към гората срещу входа.

— Там е минавал някой. Има пречупени клони и смачкани храсти.

— Да видим — каза Тайри и тръгна с фенерче в ръка. Откачи резервното от колана си, подаде го на Алекс и добави: — За пръв път в живота си работя с федерален агент.