Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Ами това е законът. И сам можеш да си направиш съответните изводи.

Болд все още дължеше на съпругата си една вечеря с шампанско и макар тя да си мислеше противното, той изобщо не бе забравил за обещанието си. В действителност спестяваше пари, за да може да я заведе в Рим, макар това да означаваше още няколко месеца работа в малките часове в „Големия майтап“. Двегодишният Майлс ангажираше цялото им свободно време и това беше единствената компенсация за безкрайните процеси.

Той се измъкна от съдебната зала в момента, в който получи бележката от един от пазачите. Знаеше какво да очаква, макар че написаното не беше съвсем ясно. Репортерите го проследиха с погледи. Напоследък пресата го следваше навсякъде. Беше му писнало от журналисти. Искаше си обратно предишния живот. Репортерите обаче не можаха да го проследят чак до вратата на общинския затвор, защото охраната ги спря.

Спусна се долу в недрата на сградата и се отправи на дълъг път из една система, която демонстрираше разрухата си на всяка крачка. Остави пистолета си на първия пост и потръпна, когато металните решетки се затвориха зад гърба му. Подметките му скърцаха по чистия циментов под, а той внимателно избягваше да стъпва по централния дренажен улей.

Пазачите, които го придружаваха, не спираха да се извиняват, но Болд почти не ги чуваше. Беше спорил с тях; предупреждавал ги бе. Предал им бе думите на доктор Ричард Клемънтс, който го бе предупредил на летището:

— Дръж го под око! Той е един много решителен човек.

Затворът не беше място за Колфийлд. Беше лежал вътре и преди, а петте години, които бе прекарал в затвора по скалъпено срещу него обвинение, го бяха спасили от смъртното наказание и му бяха издействали доживотна присъда. Тогава Болд бе настоял пред властите да сложат затворника под постоянно наблюдение, но му бе отказано. Като аргументи бяха изтъкнати големите разходи, които щяха да бъдат направени за една такава охрана.

Спряха пред една килия. Болд се надяваше, че пазачът вече е приключил с извиненията, но той заяви:

— Предполагам, че когато един човек си е луд, нищо не може да се направи.

Хари Колфийлд бе повръщал — също като жертвите си. Лежеше в леглото си със затворени очи и изкривена на една страна глава. Може би се бе споминал в мир.

— Значи смятате, че се е оплаквал от плъховете само за да ни накара да сложим отрова? И що за идиот трябва да си, за да направиш такова нещо? Вие какво смятате, по дяволите?

— Че той получи онова, което желаеше. — Сутрешният вестник, захвърлен на пода, не означаваше нищо за пазача. Но Болд видя, че е отворен на бизнес страниците. Знаеше коя е статията, привлякла вниманието на Колфийлд: „Адлър Фуудс“ се връща на пазара. Обезкървен от безкрайните съдебни процеси, Адлър бе свил производството си, но според Дафи възнамерявал скоро да започне отначало. Адлър не беше човек, който би се примирил с неуспеха.

— Лудо копеле! — промърмори пазачът.

Болд се обърна и тръгна обратно към изхода, вървейки край килиите, в които човешки същества живееха отделени от света с решетки. Те стояха, вкопчили ръце в решетките, гледаха го и му завиждаха, че е свободен да напусне това място.

Когато стигна до първия пост, пазачът му подаде оръжието. Болд се спря за миг, вперил поглед в пистолета. Ръката на пазача се умори — оръжието бе твърде тежко за него.

Болд го пое от ръката му и с един замах го пъхна в кобура.

Потръпна отново, когато металната решетка се затвори с трясък зад него.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6504

Издание:

Ридли Пиърсън. Без свидетели

Американска. Първо издание

ИК „Компас“, Варна, 1998

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

Корица: Светла Карагеоргиева

ISBN: 954-701-060-3

Издателски №216

Марково обозначение на компания за производство на консервирани супи в Камдън, щата Ню Джърси. — Б.пр.

Мексиканско ястие, състоящо се от питки, пълнени с месо, сирене и подправки с чили. — Б.пр.

UPC (Universal Product Cod) — щрихово кодиран, за електронен прочит, който стои върху опаковките на стоките. — Б.пр.

Плавателен двумачтов съд. — Б.пр.

Световноизвестен американски архитект. — Б.пр.

Bliss (англ.) — игра на думи. Името на града буквално означава блаженство, голямо щастие. — Б.пр.

С това понятие се обозначават средните и горните социални слоеве в САЩ, в които и до днес доминират бели с религиозно-консервативни ценности. — Б.пр.