Ридли Пиърсън - Без свидетели

В продължение на ден и половина двете жени живяха заедно — понякога в конфликти, друг път в хармония, но Дафи през цялото време носеше оръжие или го оставяше най-много на една ръка разстояние.

Болд и хората му бяха екипирани с някои от цифровите технологии за комуникации, използвани при операцията с банкоматите, които елиминираха всяка възможност за електронно подслушване. Официално обаче полицията изобщо не се занимаваше с този въпрос. В действителност най-изявените детективи от отряда, в това число Гейнис и Ла Моя, следваха внимателно режисирания сценарий, в който Корнелия Ули бе единственият участник, неподозиращ нищо за ролята си. Поради риска от евентуално наблюдение вече бе решено, че капанът ще бъде заложен след смрачаване.

През втората вечер от затворничеството на Ули Дафи седеше и нетърпеливо очакваше момичето да влезе в банята. Както обикновено, Дафи бе въоръжена със слушалки и радиопредавател.

Ули бе пристрастена към телевизията и почти не се отделяше от телевизора в спалнята. Болд се възползва и от този й навик при съставяне на плана за действие. Диуретикът, който пуснаха във вечерята й, им гарантираше чести посещения в тоалетната. В един момент тя все щеше да посети и банята — нещо, което беше от съдбоносно значение за успеха на акцията. По-важното бе, че тя, вярна на себе си, щеше незабавно да се върне при телевизора и забавните програми, които толкова обичаше. И нямаше да има време да се мотае на долния етаж и да проверява гардеробите. Което бе от изключително значение, защото през тази вечер гардеробите щяха да крият не само палтата на стопанката.

На Дафи обаче й се струваше, че времето се влачи едва-едва. Най-накрая Ули слезе от спалнята — очевидно не бе изключила телевизора, защото от спалнята долиташе музика — прекоси дневната и влезе в банята. Дафи веднага скочи и се залови за работа.

Бързо се приближи до входната врата и я отключи. Едновременно с това деактивира охранителната система и предаде уговорения сигнал — три натискания на предавателния бутон на радиостанцията й. После се спусна към задната врата и я отключи. Всичко това й отне само няколко секунди.

Слава богу Ули винаги миеше ръцете си, след като бе използвала тоалетната. Шумът от течащата вода послужи като предупреждение за Дафи.

Трите бързи пиукания по радиото бяха сигнала, който всички очакваха. Болд, Ла Моя и Гейнис, всичките облечени в черно, излязоха от каросерията на един камион и бързо се спуснаха по пристана към най-отдалечената къща. Едновременно с това монотонният глас на диспечера, който отекваше в слушалката на Болд, го информираше за всеки ход на Кени Фаулър. В момента Фаулър се намираше в апартамента си в другия край на града.

Уотсън, който се намираше на борда на малката лодка, също получи сигнала на Дафи. За него това беше знак, че трябва да заглуши предавателните устройства на Фаулър и да му пусне предварително направените записи. Точно поради тази причина Дафи остана близо до задната врата — в тази част на къщата не бяха монтирани камери за наблюдение. В един момент скритите камери показваха действителното положение вътре в къщата, а в следващия момент реално предаваха единствено микрофона и камерата, които следяха уриниращата Корнелия в тоалетната. Останалите показваха само звуци и образи от празните стаи.

Точно през тези няколко скъпоценни мига Болд и хората му тихо проникнаха в къщата — Болд и Гейнис влязоха през входната врата и я заключиха след себе си. Няколко секунди по-късно Ла Моя се появи през задната.

Ла Моя зае позиция в гардероба до задната врата.

Болд се натъпка в гардероба до предната врата.

Боби Гейнис се спусна към стълбището и се скри на малката площадка пред спалнята.

Дафи чу шума от водата в банята.

Задейства отново охранителната система и лампичката светна червено.

Погледна към всекидневната. Част от сакото на Болд се подаваше през недобре затворената врата. Той като че ли не забелязваше.

Не разполагаше с време. Уотсън я бе предупредил, че трябва да се върне на екрана от същото място, от което бе излязла. Не можеше изведнъж да се появи по средата на стаята в момент, в който всички камери отново работеха нормално.

Много й се искаше да оправи сакото на Болд, но нямаше избор — върна се на мястото си до задната врата и натисна три последователни пъти бутона на радиопредавателя си.

Уотсън, с оросено от пот чело, стоеше до помощника си на малката лодка. Двамата с Молдър, чиито пръсти не спираха да летят по клавиатурата пред него, очакваха сигнала на Дафи. Радиото изпука три пъти.