Ридли Пиърсън - Без свидетели

В последно време късметът като че ли бе на страната на другите две отделения. Отделението на Дейвид Паскуини се перчеше с невероятната цифра от осемдесет и пет процента и това при положение, че там работеха няколко тъпоумни детективи. От известно време насам Паскуини се дуеше като паун из управлението. За разлика от него Болд се стараеше да прекарва възможно повече време вън от кабинета си.

Да натресе на лейтенанта още един случай, който бе стопроцентова черна дупка , и то в момент като този, бе повече от неблагоразумно от страна на Болд. Но номерът на разследването му трябваше. На всичкото отгоре Шосвиц страдаше от особено болезнен пристъп на хемороиди, за който знаеха всички от петия етаж.

— Отново съзирам онзи шибан поглед в очите ти — отбеляза Шосвиц.

Кабинетът му бе украсен с принадлежности за бейзбол и евтини трофеи. Лейтенантът имаше големи кафяви очи и тясно лице, движенията и жестовете му бяха припрени като на търговец на употребявани коли. Яката на ризата му бе с половин номер по-широка.

— Попаднах на сериозен случай. Трябва ми номер на разследването, който да представя на втория етаж.

— Улики? Не ми казвай, че някой от твоето отделение най-после е попаднал на сериозни улики! — Той замислено тръгна из кабинета.

Болд забеляза вестника от сряда, който лежеше на един стол. Отвори го на страница седма, разстла го върху бюрото на Шосвиц и посочи статията. Шосвиц я прочете.

— В „Адлър Фуудс“ са получили няколко много сериозни заплахи. Едно от условията на изнудвачите е полицията да не бъде намесвана — поясни Болд.

— „Адлър Фуудс“ е огромна компания — отбеляза Шосвиц. В гласа му се долавяше силна загриженост.

— Напълно възможно е нашият престъпник да използва тези заболявания, за да накара хората от компанията да го приемат на сериозно.

— Значи този случай не трябва да бъде вписван в Дневника — заключи Шосвиц.

— Бих искал да го поема лично — каза Болд. Което означаваше, че моли да се занимава единство с това разследване, а останалите му задачи да бъдат преразпределени между колегите му.

— Бих могъл да оправдая подобно решение.

Шосвиц очевидно не възнамеряваше да се кара с него, нито да му опява относно процента на разрешените случаи и вътрешната политика на управлението. В действителност с този си ход той се хвърляше в устата на лъвовете, но го правеше, без да се оплаква и хленчи.

— Ще имаш нужда от Ла Моя и Гейнис. Ще възложа на Даниелсън командването на отделението. Това би трябвало да поуспокои духовете. — Даниелсън беше отскоро в отделението на Болд, и макар колегите му да не го харесваха особено, той бе успял да си извоюва подкрепата и уважението на сержанта и лейтенанта.

— Колко време мога да работя неофициално? — попита Болд.

— Ден или два. Ще се наложи все пак да докладваме на Ранкин, но дотогава трябва да разполагаш с повече от това. — И той посочи вестника.

— Това е един от малкото случаи, в които искрено се надявам да не съм прав — призна си Болд.

Дежурният полицай почука на вратата на Шосвиц, отвори я и информира Болд, че го търсят от лабораторията.

Лейтенантът и сержантът се спогледаха, а лейтенантът рече с жалостив глас:

— Кажи на Бърни, че разследването няма да бъде заведено в Дневника. Ако това го притеснява, да се обърне към мен.

В лабораторията миришеше на болница, но се долавяше още миризмата на кордит, както и горчивият вкус на изгоряло, предизвикано от късо съединение в електрическата мрежа.

Под дебелите стъкла на очилата му очите на Лофгрийн изглеждаха като разрязани наполовина варени яйца. Имаше мазно лице и непокорна коса — макар от нея да не бе останало много.

— Искам да зная дали някои от бурканите и консервните кутии са били заразени по някакъв начин — заяви Болд, докато крачеха бързо из лабораторията.

— Веднага изключваме бурканите — каза Лофгрийн и бързо поясни: — Ще са ни необходими капачките, за да открием следи от заразяване. Но дори и да разполагахме с тях, пак не можем да сме сигурни, че ще постигнем успех. Консервните кутии обаче — той посочи пред себе си — са съвсем различно нещо.

— Можеш ли да изследваш бурканите за холера?

— Мога и ще го направя. Но няма да е днес. А и честно да си призная, малко вероятно е да открием нещо. Бактерията не би могла да оцелее в сух буркан. Даже и в супата животът й продължава само няколко дни. Въпреки това ще направим всичко възможно. Прибързаните заключения не са от полза в този случай.