Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Баща ми беше старомоден човек — отвърна Масаши. — Упорито отказваше да признае, че онези времена са безвъзвратно отминали. Смъртта му беше милостив жест на провидението за всички нас.

— Не беше жест на провидението, още по-малко пък милостив — поклати глава Зиро. — Баща ти умря и адски мъки, смъртта му зарадва само най-злите му прагове — теб и Козо Шина. Именно Шина, вечният праг на баща ти, сега се радва и злорадства, защото знае, че скоро кланът Таки ще се раздира от алчност и противоречия. Лейтенантите ще изоставят своя оябун и ще започнат вражда помежду си — точно както воювахте вие, братята. Това ще отслаби фамилията и останалите кланове, държани под контрол благодарение стоманената воля на Ватаро, ще се нахвърлят върху вас.

— Фантазии — сви рамене Масаши. — Но дори в предсказанията ти да има известна истина, аз разполагам с теб, Зиро. Всеки, който дръзне да ми се противопостави, ще бъде унищожен!

— Като Хироши, нали? — попита Зиро. — Аз нямам нищо общо с грозното му убийство, но съм готов да се обзаложа, че ти имаш. Уби го Уде, твоят палач, нали? Хироши беше първородният син на Ватаро, той трябваше да наследи мястото на оябун. За разлика от Жожи той беше твърде силен, за да се справиш с него. Имаше авторитет сред лейтенантите, всички се вслушваха в думата му. Ако беше останал жив, той несъмнено щеше да бъде достоен оябун на клана Таки, щеше да продължи делото на Ватаро. Ето защо е трябвало да бъде елиминиран.

— Брат ми е мъртъв — нетърпеливо отвърна Масаши. — Има ли смисъл да разсъждаваме какво би сторил и как е изгубил живота си?

— Безпокоят ме кървавите следи — отвърна Зиро.

— Много забавно! — усмихна се Масаши, но в усмивката му липсваше веселост. — Особено, като се има предвид с какво си вадиш хляба!

— С нищо не си вадя хляба — мрачно отвърна Зиро. — По простата причина, че хляб е необходим на живите, а аз вече не съм такъв. Престанах да живея от момента, в който ти узурпира властта, от момента, в който ти ми отне най-скъпото.

Неясната фигура се обърна с гръб към Масаши.

— Някога аз бях изпълнител на волята на Ватаро Таки — тихо продължи Зиро. — На един велик мъж, който управляваше Якудза като никой друг. Да, вярно е, че получаваше огромни печалби от незаконни операции. Но за разлика от предишните оябуни той никога не ограбваше слабите и безпомощните. Голяма част от печалбата му се разпределяше сред най-бедните квартали на Токио. Той вярваше в обикновения човек и правеше всичко възможно да му помага.

Именно по тази причина отхвърли твоето искане за участие в бизнеса с наркотици. Наркотиците разрушават живота, а Ватаро Таки обичаше живота повече от всичко.

— Писна ми да слушам колко велик е бил баща ми! — троснато отвърна Масаши. — Той е мъртъв, сега оябун съм аз! И ще покажа на всички, които боготворяха Ватаро Таки, какво означава истинско величие! Той обърна гръб на огромните печалби, които носи търговията с наркотици. Печалби, които не могат да бъдат сравнявани с нищо друго! Сега обаче аз протягам ръка към тях. Скоро богатството на клана Таки далеч ще надхвърли това, което е събрал за цял живот вашият бог Ватаро!

Аз съм готов да поведа Япония към нова слава. Скоро всяко живо същество на земята ще се обърне с лице към Страната на изгряващото слънце и ще тръпне от благоговение пред нея!

— Ти си луд — обърна се Зиро. — Забравяш, че не си нищо повече от главатар на една престъпна организация.

— Млъкни, нищожество! — процеди през зъби Масаши. — Нямаш най-бледа представа дори за богатството и влиянието, които притежавам в момента!

— Ти ще разрушиш единственото нещо, което имаше значение в живота на Ватаро — клана Таки!

— Затваряй си устата! — кресна Масаши. — Ще говориш само когато аз ти разреша това! И ще вършиш това, което ти заповядам! Защо не успях да те открия миналата седмица?

— Бях зает.

— Това не влиза в уговорката ни! — отново кресна Масаши. — Ти трябва да си на мое разположение двадесет и четири часа в денонощието! Къде беше?

— Аз… аз не бях добре…

— Но сега май си се оправил! — втренчи се в него Масаши, умът му бързо съобразяваше. — Добре, това няма значение — рече той с далеч по-спокоен тон. — Научих, че Майкъл Дос е заминал за Хаваите, по-точно за Мауи.

— Какво ни интересува това? — попита Зиро.

— Прехванахме едно писмо на Филип Дос до сина му — отвърна Масаши. — Много сантиментално писмо, нещо като предаване на щафетата… Добър жест ма съдбата към нас. Пуснах писмото да продължи пътя си по простата причина, че за нас е много изгодно да знаем кой е наследникът на Филип Дос в цялата работа. Ти успя да ни върнеш свещената катана, но документът Катей все още го няма. Бас държа, че до него ще ни заведе именно синът на Дос… Този документ е от изключително значение, в него са очертани същността и стратегията на Джибан, цялата ни широко разклонена мрежа в средите на японския бизнес и държавната бюрокрация.