Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Трябва да я спасим! — изръмжа Майкъл. — Дори само защото никога не бих могъл да разбера посланието на татко без нея…

Джонас се извърна към прозореца. Слънцето се спускаше към хоризонта, златистите му лъчи заливаха просторния кабинет.

— Следвай инстинктите си, синко — най-накрая въздъхна той. — В момента те са нашето най-добро и, за съжаление, единствено оръжие.

Майкъл се изправи на крака.

— И още нещо — спря го Джонас. — Не подценявай оня тип Ичимада, нито пък другите японски гангстери, на които вероятно ще се натъкнеш. Те са груби и безцеремонни, убиват, без да им мига окото! Трябва да бъдеш нащрек още от мига, в който напуснеш самолета. Хората на Ичимада не пропускат нито пристигащите, нито заминаващите… Между другото, в жабката на джипа ще откриеш една „Берета“…

— Никакви пистолети! — отсече Майкъл.

— Но ти не можеш да се разхождаш на подобно място без оръжие! — възрази Джонас.

— Тогава ми намери една катана, гледай да е добра.

— Не мога да ти обещая, че ще бъде като онази, която ти подари баща ти.

— Това е невъзможно — съгласи се Майкъл. — Просто се постарай да намериш нещо добро.

Джонас се поколеба, после кимна с глава:

— Добре, ще се погрижа.

Стана на крака, протегна ръка, на лицето му се появи лека усмивка:

— Късмет, синко. Нека Бог ти помага.

— Виждам те.

Плясък на вода.

— Аз съм единственият, който може да те види.

Нов плясък.

Масаши се усмихна по посока на неясната сянка.

— Само аз зная кой си.

Зад гърба им повърхността на река Сумида се браздеше от стари търговски съдове. Скърцаха корита, цвъртяха плъхове, сивите им телца притичваха по дебелите въжета като акробати.

— Моят Зиро — засмя се той. Минаващо наблизо корабче хвърли отблясъци светлина към мястото на тайната им среща, напрегнатото лице на Масаши се мерна за миг в мрака. Усетил раздвижване срещу себе си, той измъкна късия нож „танто“ от канията на кръста си.

Острието следваше движението на Зиро. Преди да осъзнае грешката си, лявата му ръка изтръпна от парализиращ удар, ножът издрънча в краката му.

Пред очите му блесна ослепителната стомана на извадена катана.

— Ще ме убиеш ли? — попита Масаши. — Добре, карай! Да не мислиш, че ме е страх от теб?

Катаната се насочи към гърлото му. Масаши не отстъпи, ръцете му се стрелнаха нагоре и стиснаха острието в дланите си. За момент останаха неподвижни, всеки се стремеше да надделее. Въпреки предимството на Зиро, плоската стомана на сабята не мръдваше в силните ръце на Масаши.

— Нека другите се страхуват от теб, Зиро! — изплю се Масаши. — Ти добре знаеш какво ще ти се случи, ако ме нараниш! Ясно ти е, нали?

После мускулите му се отпуснаха, дланите му се разтвориха и сабята остана свободна. Зиро се поколеба за миг и му я подаде. Спечелил битката с убеждение вместо с умение или стратегия, Масаши вдигна катаната над главата си. Самотен лъч светлина блесна върху острието. Сякаш висеше в мрака и светеше със собствена светлина. Обработеното злато и сребро върху ръкохватката проблеснаха като ярка звезда в нощното небе.

Легендарната сабя на принц Ямато Такеру, символът на Джибан, душата на Япония.

— Ти я върна обратно — промълви Масаши.

Зиро се извърна настрана, сякаш да не гледа самодоволното изражение на лицето му.

— Ти не ми остави друг избор — промърмори той.

Масаши отмести очи от блестящото острие и кимна с глава.

— Да, това е вярно. Обажданията са редовни, Мичико те информира. Всеки ден разговаря с детето. „Дишам и съм добре“ — това казва тънкото гласче. Мичико знае. Детето ще бъде добре, докато спазваш споразумението ни и вършиш това, което ти казвам. Нещата ще останат така до момента, в който вече няма да имам нужда от теб и няма да се страхувам от Мичико — главата му бавно се поклати: — От всичко това има само една поука, драги Зиро. Властта е нещо изменчиво, временно и непостоянно. Всички в Якудза се страхуват от Мичико. Почти толкова, колкото от баща ми или от теб…

— От мен се страхуват, защото Ватаро Таки ме използваше да държа в подчинение останалите фамилии — отвърна Зиро.

— Баща ми те използваше да вселяваш страх в душите на враговете му. Той те използваше, за да ги парализира. Съвсем справедливо е аз, наследникът на неговия пост, също да се възползвам от твоите умения.

— Но след смъртта на Ватаро кланът Таки се промени — отбеляза Зиро. — Ти разрушаваш фамилията, твоята алчност и амбиция ще унищожат всичко създадено от баща ти.