Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Да оставим моралната страна на въпроса за отбраната — въздъхна Джонас. — Но трябва да държим под внимание един друг, не по-малко важен въпрос — превъоръжаването на Япония. Повече от четиридесет години те упорито отказват да отделят средства за военни разходи. Все още помнят Хирошима и Нагасаки, не искат дори да чуят за навлизането на някой от американските атомни самолетоносачи в техни води.

Те се намесиха във Втората световна война поради своя агресивен милитаризъм и прекалени икономически амбиции. Получиха горчив урок, страната им беше на прага на унищожението. Мисля, че сега ще направят всичко възможно, за да се предпазят от втора подобна грешка.

Какво тогава трябва да мислим за новия им военен бюджет? И за очевидната им арогантност в икономическата област? Според мен японците бавно се настройват на онази опасна вълна, която ги накара да се намесят във войната преди четиридесет години.

— Ти се бориш с призраци — отбеляза Майкъл. — Изпадаш в паника, само защото Нобуо Ямамото и неговата делегация отказват да играят по американските правила.

— Майкъл — погледна го в очите Джонас. — От мен запомни, че една силна и независима Япония означава огромна опасност за света. Тези копелета наистина са луди. Обзела ги е манията да се избавят от зависимостта, която им налага вносът на петрол.

— Това е напълно разбираемо — сви рамене Майкъл. — И ние бихме се чувствали така, ако Господ ни беше запратил някъде из Тихия океан без никакви енергийни ресурси.

— Нещата не ми харесват — тръсна глава Джонас. — Това, което допреди шест месеца само се долавяше в неофициални изявления на техни държавници, днес изведнъж се превръща в официална линия на поведение.

— Изпрати ме там и аз ще…

— Заминаваш за Хаваите — прекъсна го Джонас. — Вече ти казах, че имаме известни подозрения във връзка със смъртта на баща ти. Човекът, който ни интересува, живее на остров Мауи, наричат го Ичимада Дебелака. Оябун, тоест главатар на бандата японски мафиоти на Хавайските острови, член на клана Таки. От хотела разбрахме, че вечерта, преди да бъде убит, баща ти се е обадил именно на Ичимада. Искам да разбера защо.

Джонас отвори една папка върху бюрото си и подаде на Майкъл четири фотографии.

— Това е шефът на Ичимада, оябунът на клана Таки — посочи той вълчата физиономия на първата снимка. — Казва се Масаши Таки, най-младият от тримата братя от тази фамилия. Баща им, Ватаро Таки, наскоро умря — пръстът му се плъзна към втората фотография. — По всеобщо мнение именно Ватаро е бил главният кръстник на Якудза. Бавно и систематично той е извел мафията от сферата на дребните изнудвания и хазарта, за да я превърне в могъщ икономически конгломерат с напълно законни делови интереси и участие в бизнеса.

Трябва да призная, че този Ватаро наистина е бил изключително умен човек. Първи сред оябуните на японския престъпен свят той се обявява срещу комунистическата зараза и от бунтовете в Кобе през 1948 година насам неизменно помага на полицията в борбата й с радикалните елементи.

Ръката на Джонас се насочи към третата снимка.

— Хироши, първородният син на Ватаро, умира малко след смъртта на кръстника при доста подозрителни обстоятелства. Според някои слухове убийството му е било организирано от Масаши, целта — по-бързо да се добере до властта. Други твърдят, че убийството е било извършено от тайнствената личност, известна с името Зиро. Никой не познава този човек, никой не го е виждал. Според мълвата той е „ронин“ — безскрупулен убиец, който действа в рамките на Якудза, но не се подчинява на нейните закони и чувство за дълг. За него се разказват легенди. Толкова многобройни и противоречиви, че голяма част от тях се приближават до света на фантастичното. Но клановете на Якудза им мярват. Дори и главатарите им потръпват от ужас при споменаването на името Зиро.

Майкъл почувства хладната тръпка, пробягала по гърба му при споменаването на това име, ЗИРО — отсъствието на закони; състоянието, при което уменията на боеца престават да действат. Нищо чудно, че в Якудза се страхуват от „ронин“ с подобно име.

Джонас постави последната снимка върху гладкия плот на бюрото.

— Остава ни Жожи, средният от тримата братя. Масаши вече е успял да го изхвърли от ръководството на клана Таки. Доведената дъщеря на Ватаро се казва Мичико Ямамото, но нея можем да забравим. Тя е доста по-възрастна от братята си, вече от години не се занимава с дейността на клана. Тук обаче трябва да подчертая, че баща ти положително е разполагал с по-богата информация. Не съм изненадан от този факт, той години наред е действал в онези среди. А както казват японците, когато съществува дълг, времето престава да тече…