Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

А възкресението не може да стане за една нощ. Следователно аз трябва да изчезна. Ще замина за Кюшю, далеч на юг. Ще живея сред селяните, които отглеждат портокали. Ще заровя ръце в родната земя с радостта на освободения дух. Ще работя, ще се храня, ще спя… И времето ще изтече.

През това време тук, в Токио, за моите дела ще се грижи дъщеря ми. Имам много пари, направил съм големи инвестиции. Работа има много.

Мичико придърпа широките ръкави на кимоното си и се наведе да им сипе още чай. Не гледаше нито баща си, нито Филип, внимаваше да не разпилее дори капчица от зеленикавата течност. „Тя притежава огромна способност за концентрация“, помисли си по-късно Филип.

— Но сама тя няма да се справи с всичко — продължи Дзен Годо. — Трябва й помощ. Само вие можете да й дадете тази помощ, Дос-сан.

Филип отпиваше от чая и се чудеше на промяната в душата си. Промъкна се там като крадец и неусетно започна да се преобразява. Замисли се за това, което беше доскоро; за това, което продължава да бъде Джонас. „Ще изпълнявам заповедите на своята родина без колебание, независимо дали са правилни, или не. Съединените щати uber alles“, несъмнено това продължава да е мотото на Джонас.

— Разбира се, тези изключително важни действия от ваша страна ще бъдат компенсирани по съответния начин. Я ми кажете, Дос-сан, вярвате ли в бъдещето? Разбира се, че вярвате. Иначе не бихте дошъл тук. Срещу своята помощ ще получите една трета от всичките ни бъдещи приходи.

— Приходи от какво? — попита Филип.

— Аз съм сенсей по „канрьодо“ — усмихна се Дзен Годо. — Целият ми съзнателен живот е протекъл сред представители на висшата бюрокрация. Дори поражението ни в Тихия океан по време на войната не ме отклони от този път. Няма да ме отклони и предстоящата „смърт“.

Разбира се, аз не мога да се върна в тези среди. Нито пък мога да се заловя отново със законен бизнес, без да привлека вниманието на Джибан. Какви са тогава моите шансове? Той е само един. Да мина в нелегалност и да стана Якудза.

— Защо точно Якудза? — попита Филип. — Те са гангстери. Контролирайки хазарта, проституцията и „пачинко“, те грабят слабите и беззащитните. Аз не искам да участвам в подобни неща.

— Животът е сложен и тайнствен — каза Дзен Годо. — Просто не мога да си представя как идеализмът съжителства с това, което вършите.

— А аз зная какво мога и какво не мога да върша.

— Някога се ширеше убеждението, че Якудза закрилят селяните от върлуващите по онова време банди мародери — сви рамене Дзен Годо. — Вероятно това са фантазии, легенди. Знае ли човек? Но аз нямам друг избор. Трябва да притежавам някаква сила, ако изобщо мисля да победя Джибан. Трябва да държа под контрол дейността на бюрокрацията, политиците, банкерите и производителите. Ако можете да кажете по какъв друг начин бих бил в състояние да сторя всичко това, аз с удоволствие ще ви изслушам.

— Не мога — отвърна след кратък размисъл Филип. — Но не съм престъпник.

— Един честен човек може да направи много неща под егидата на Якудза, Дос-сан. Аз не твърдя, че съм… как го казвате вие, западняците?… Светец… Да, светец. Но светостта е нещо, което смъртните не могат да обладават. В замяна на това аз мога да направя много добрини за своя народ. Ако не успея (а само вие сте в състояние да ме спрете, Дос-сан), тогава ще спечели Джибан и новата световна война ще бъде неизбежна. Те искат ново пространство за Япония. Те вярват, че такава е волята на императора, че това е съдбата на Япония. Не твърдя, че това ще стане следващата седмица, следващата година дори. Но за Джибан времето е без значение. Те са търпеливи. Нетърпеливи сте вие, западняците. И точно на това разчитат членовете на Джибан. Нима някой ще си спомня, че е съществувала организация с подобно име след тридесет, четиридесет години? Едва ли. Тогава ще е ударил техният час. Освен ако аз не събера достатъчно сили да ги спра.

— След четиридесет години? — погледна го с недоверчиво учудване Филип.

— Точно така, Дос-сан. Това е един кратък миг за историята на човечеството. Кратък и незначителен. Трябва да си давате сметка за този факт.

Филип дълго го гледа. Най-накрая се размърда, от гърдите му се откъсна едва чута въздишка.

— Не искам пари — промълви той.

— Какво искате тогава? — любопитно го погледна Дзен Годо. Изчака отговора, но Филип мълчеше. Японецът поклати глава и продължи: — Моля да ме извините за това, което ще кажа, но според мен вие искате онова нещо, което вашата съвест погрешно отхвърля. Повярвайте ми, Дос-сан, изобщо не е необходимо да вземате решение сега, в този момент.