Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Колкото повече разсъждаваше, толкова по-съмнителен му изглеждаше полковник Силвърс. Мотивите му бяха друга работа, а честно казано Филип малко се интересуваше от тях. За него предателят си е предател и нищо повече. Дали се продава за пари, дали го изнудват, или върши всичко по идеологически причини — всичко това беше без значение. Крайният резултат винаги е един и същ, само той се брои.

Филип започна да крои плановете си в съответствие с новата ситуация. Методичен по природа, той реши да се заеме с щаба. Не вярваше, че Силвърс е толкова глупав да държи компрометиращи материали в кабинета си, но беше длъжен да провери. Защото той би бил глупакът, ако пропусне подобен шанс.

Както очакваше, не успя да открие нищо нередно. Значи трябва да проникне в квартирата на полковника. Шефът на ЦРГ живееше в малка, но спретната къщичка, разположена в непосредствена близост до Императорския дворец. Проникването в нея не представляваше трудност, особено за специалист като Филип.

Вътрешността на стаите беше облицована с тъмно дърво, подовете бяха покрити с дебели ориенталски килими. Филип избра една вечер, в която Силвърс беше длъжен да присъства на официалния прием в резиденцията на генерал Макартър. Подобни банкети се организираха често и се точеха до малките часове на нощта. Главнокомандващият окупационните сили беше известен със суетата си, а тази суета трябваше да бъде подхранвана от възхищението на най-близките му подчинени.

Филип беше идвал два пъти в този дом. Паметта му беше буквално фотографическа, помнеше разположението на стаите и мебелите до най-малки подробности, изобщо не му беше необходима светлина.

Започна с кабинета на Силвърс. Обзавеждането беше напълно европейско — старо писалище с дървен стол на колелца пред него, кожен диван и две кресла около ниска масичка за неофициални разговори. До стената имаше висока библиотека.

Зае се да преглежда съдържанието на чекмеджетата, нищо не убягваше от тънкия лъч на малкото му електрическо фенерче. Отправяше горещи молитви към Бога да открие някакво доказателство, твърдо и неоспоримо, независимо от характера му. Беше убеден, че с такова доказателство тъстът му ще вземе всички необходими мерки за отстраняването на Силвърс.

И го получи! Тефтерче с черни кожени корици, скрито под фалшивото дъно на най-долното чекмедже. Отначало дори не повярва на късмета си. Съдържанието на тефтерчето потвърждаваше всичките му подозрения. Прочете го веднъж, после се зае отново, вълнението му нарастваше. Да, всичко е тук — времето и мястото на срещи с отговорни членове на Джибан, чиито имена Филип знаеше; подробно счетоводство на направените плащания, имената на банките, в които са депозирани сумите, придружени от съответния номер на сметката. Предостатъчно за уличаването на полковник Силвърс като агент на Джибан.

На другата сутрин Филип отиде в една от централните банки. Показа картата на ЦРГ и веднага му бе уредена среща с един от вицепрезидентите. Пред него той настоя за пълна информация по сметка номер 647338-А. Името на вложителя нямаше нищо общо с Харолд Мортън Силвърс, но Филип не беше и очаквал подобно нещо. Извади фотокопия от ордери, носещи подписа на Силвърс, и ги свери с почерка на вносителя. Беше един и същ.

Плановете на къщата на Дзен Годо пристигнаха точно навреме. Дейвид Търнър занесе папката в апартамента на Филип. Това беше моментът, от който се плашеше Филип — той означаваше, че Джонас е открил начин за ликвидирането на Дзен Годо, без да се излага на риск репутацията на ЦРГ. Тази задача не беше от най-лесните, тъй като Годо беше пред очите на много хора.

Джонас, както винаги предпазлив, не искаше Лилиан да бъде у дома по време на разговора им. Затова Филип предложи на Търнър да я заведе на кино — даваха „През Тихия океан“, филм, който Лилиан отдавна искаше да види. Знаеше добре, че тя няма приятелки нито между съпругите на колегите му, нито между местните жители. Лилиан и Дейвид излязоха, без да протестират, а Джонас и Филип се заеха за работа.

Прегледаха внимателно плановете на къщата, още веднъж преговориха всички данни на разузнаването. Затънал в цифри и факти, Филип успя да забрави болезненото присвиване на стомаха си. Но когато Джонас премина върху конкретния план на неговото проникване, той отново почувства сериозността на положението.

Даваше си сметка, че решителният момент наближава. Сякаш бе човек, който гледа крайчеца на изгряващата луна в нощното небе и си я представя цялата. Така си представяше естеството на това, което му предстоеше. И се плашеше от него.