Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Дзен Годо се размърда и започна да се надига.

Филип замахна със спринцовката, но японецът отблъсна ръката му.

— Хайде, свършвай! — възбудено прошепна Джонас.

В ръцете на Филип се появи късо въженце с дървени дръжки по краищата. Преметна го през шията на Дзен Годо и започна да стяга.

Зад гърба му се разнесе характерното съскане на плъзгаща се врата, главата му светкавично се извъртя.

— Внимавай! — изкрещя той.

Със зловещо свистене острието на катаната се насочи към Джонас. Той отскочи настрани и се претърколи през глава. Върхът на сабята се заби дълбоко в рогозката.

Филип продължаваше работата си. Стягаше и стягаше, докато Джонас се мяташе из помещението в отчаяни опити да избегне свистящото острие.

Кръвта шурна и покри ръцете му. Това е, облекчено въздъхна Филип, разхлаби въженцето и се наведе да прибере спринцовката в джоба си. После скочи и сграбчи Джонас, който беше измъкнал служебния си пистолет.

— Ще му пръсна черепа на това копеле! — задъхано просъска Джонас. Катаната продължаваше да свисти във въздуха, навсякъде се разхвърчаха късчета дърво и оризова хартия.

Филип блъсна ръката на приятеля си.

— Да не си полудял? — изкрещя той и го дръпна по посока на верандата. Там се наведе, грабна двата чифта обувки и ги натика в джобовете си. После, без да изпуска ръката на Джонас, скочи от верандата. След миг двамата изчезнаха в мрака на дъждовната нощ.

— Годо?

— Мъртъв е — отвърна Филип и нарочно изцапа с кръв дланта на Джонас. Ако беше почакал още малко, дъждът положително щеше да я отмие. — Въжето сряза половината му врат.

— Добре — въздъхна Джонас. — Много добре — ясно се виждаше как тялото му потръпва.

Вече в колата, носещи се с пълна скорост към центъра на града, Филип поклати глава и промълви:

— Това, което се готвеше да направиш, беше чиста лудост!

— Какво?

— Пистолетът, Джонас. Шибаният пистолет. Забрави ли, че е от онези, които са на официално въоръжение в американската армия? Какво щеше да покаже балистичната експертиза, ако беше гръмнал онова момче, знаеш ли?

— Няма начин да стигнат чак до нас.

— Може би. Но Силвърс щеше да се окаже в доста неудобно положение. Несъмнено щяха да го попитат какво търсят американски бойни патрони в жилището на мирен японски гражданин, нали? А Силвърс едва ли е от тези, които ще си сложат главата на дръвника, за да прикриват хора като теб и мен…

Джонас мълчеше, бягащите светлини на уличните лампи прорязваха напрегнатото му лице. Дъждовната вода от наквасените им дрехи капеше в такт със съскането на чистачките по предното стъкло.

— Господи, това японче беше истински дявол! — промърмори най-сетне Джонас, в тона му се долавяше нескрита възбуда, очите му светеха в мрака. — Кой беше той, по дяволите?

— Толкова ли е важно? — сви рамене Филип. — Годо е мъртъв, а онзи не успя да види лицата ни!

— Аха — кимна Джонас и прокара пръсти през мократа си коса. — Май трябва да ти благодаря за цялата тая работа, приятелче… — изпусна въздуха от дробовете си и се отпусна в седалката. — Господи, проклетата сабя почти ми отряза главата!

Каза го доволно, душата му бавно се изпълваше от чувството на триумф. Триумфът на оцелелия.

Когато Филип мислено се връщаше на тази сцена, оставаше с чувството, че присъства на филм, в който актьорът се оглежда в поредица от огледала, обкръжили го отвсякъде… Денят, в който Мичико го заведе при Дзен Годо. Когато Дзен Годо му каза: „Искам да ме убиете“, а Филип попита „Защо“?

Трябваше му време да възприеме не само това, което се искаше от него, но и онова, което предстоеше. Наблюдавайки внимателно всяка деликатна фаза от ритуала по приготвяне и поднасяне на чая, той пое порцелановата чашка от ръцете на Мичико и я уви с дланите си. Същата чашка седмица по-късно щеше да бутне от ръба на ниската масичка. Вълма фина пара се издигнаха към лицето му като последните остатъци от фантастичен сън.

Дзен Годо проговори, едва когато Филип изпи до дъно ароматното съдържание на чашката.

— Искам да разберете ситуацията добре — каза той, а Мичико, застанала вдясно от него, отново напълни с топлина празнотата между дланите му. — „Умирайки“, аз ще спечеля единствено време…

Мощта на Джибан е толкова голяма, че аз съм принуден да изоставя всичко — името си, бизнеса си, целия си живот като Дзен Годо. Ще изчезна от сцената. Само мъртъв ще изгубя властта, която притежавам в момента — отпи глътка чай и Филип стори същото: — А после ще възкръсна. Това начинание е сложно и изключително опасно. Не мога да действам сам, но мога да се доверя единствено на дъщеря си. Откъснат от всичко близко и познато, в момента аз съм много уязвим. Ако някой от членовете на Джибан научи, че все още съм жив, положително ще бъда екзекутиран за броени часове.