Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Погледна часовника си и тръсна глава:

— Джонас, нека му видим сметката още тази нощ.

— Тази нощ?

— Защо не? — равнодушно попита Филип. — Разполагаме с всички материали.

Неговите разкрития по отношение на Силвърс вече бяха станали достояние на генерал Хадли. На следващия ден Хадли щеше да докладва на генерал Макартър и скандалът щеше да се развихри с пълна сила. Затова задачата трябваше да бъде изпълнена веднага. „Трябва ни свидетел на моето убийство, беше казал Годо. Никой не може да бъде по-надежден свидетел от вашия партньор.“

— Този път бихме могли да действаме заедно — подхвърли Филип и на лицето му се появи малко пресилена усмивка.

— Ти май се шегуваш — изгледа го продължително Джонас.

— Нима не е настъпило времето паякът да излезе от своята паяжина? — попита Филип и напълни две чаши с питие. На него му беше все едно, но Джонас положително ще се нуждае от известно подсилване преди операцията.

— Не знам — със съмнение поклати глава Джонас.

— Но този план е венец на твоята изобретателност — усмихна се отново Филип. — Настоявам да вземеш участие в реализацията му — изчака Джонас да отпие едра глътка уиски и продължи: — Помниш ли как ми разказваше за онзи тормоз?

— В Пикет ли? — Пикет беше военната академия на щата Кентъки, в която Джонас бе учил, преди да го прехвърлят в Уест Пойнт.

— Точно така, в Пикет — оживи се Филип. — Използвали сте парадните си кортици да ги забивате в задниците на новобранците. Казваше, че били по-остри от зъбите на плъх, помниш ли?

— Да — Джонас помнеше всичко толкова ясно, сякаш се беше случило вчера.

— И ако някой извика — край. Не може да бъде приет, не е издържал вътрешния изпит…

— Точно така — кимна Джонас и опразни чашата си. Филип побърза да я напълни отново.

— Това е била твоята любима игра, Джонас. Нощем, при пълнолуние. Наметало и черна качулка. Псалми за умилостивяване духа на самия генерал Пикет плюс всички останали пубертетски щуротии — Филип замълча, докато Джонас опразни и втората си чаша, после добави: — Сега имаш шанс да преживееш още веднъж всичко това. Какво ще кажеш?

Нощта беше тъмна и непрогледна.

Едри дъждовни капки потропваха по стряхата. Филип и Джонас стояха между две опорни колони, съвсем близо до стената.

— Това е спалнята му — прошепна Джонас.

Дъждосвирец пропя от мокрото си гнездо някъде в гъстите клони на японския кедър отсреща.

— Сложи си маската — прошепна Филип и надяна черната качулка на главата си. И двамата бяха облечени в черни дрехи от специална материя, която поглъщаше напълно светлината.

Нощта беше абсолютно тиха. Дори дъждосвирецът млъкна, остана само равномерното потропване на дъжда.

— Сигурен ли си, че е сам в къщата? — попита Джонас, необичайно изнервен. — Според сведенията ни Годо дава почивка на персонала един път в седмицата. Не за цели два дни, но все пак с преспиване у дома…

— Днес е осми февруари, официален празник — отвърна Филип. — Празникът на Иглата. Според будизма на този ден се пеят псалми и се споменават всички игли, които човек е счупил през годината. Може да се смееш, но в крайна сметка иглата е нещо, без което не може. Как ще се шият и изкърпват дрехите без нея? А я си представи какви поразии може да направи една счупена игла, която стърчи от татамито в гостната… Не се тревожи, в къщата няма никой, освен Годо.

— Като говорим за игли, ти носиш ли си своята? — попита Джонас.

— Тук е — потупа джоба си Филип. — Стига вече, успокой се. Работата ще приключи бързо и гладко.

Обърна се и пое пръв по стълбите, които водеха към верандата. Горе замръзнаха на място и се ослушаха. Нищо, само капчуците пееха.

Филип пристъпи към вратата, покрита с оризова хартия, и приклекна до нея. Пъхна острието на малко ножче между хартията и рамката, придвижи го нагоре и освободи резето. Обърна се и кимна на Джонас.

Плъзнаха вратата встрани с безкрайно внимание. Стаята тънеше в мрак, Дзен Годо спеше дълбоко върху ниския футон.

Филип остави обувките си на верандата и внимателно стъпи на рогозката. Джонас дишаше във врата му. Спря на крачка от спящия мъж, в ръцете му се появи малка кутийка. Вътре имаше стъклена спринцовка, пълна със специално доставен от Джонас химикал, който трябваше да предизвика коронарна емболия. Филип извади спринцовката и натисна буталцето да изкара въздуха. Лакътят му закачи порцеланова чашка за саке, оставена на ръба на ниската масичка до футона.

— По дяволите! — изруга той и гласът му вдигна доста повече шум от падналата върху мекото татами чашка.