Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Няма да мърдам — обади се с разтреперан глас Илайн.

Бандитът помръдна глава по посока на Майкъл:

— Видях, че уби единия от моите хора… Къде е другият?

— Отвън, при колата — отговори Илайн. — Лежи със счупен врат.

— Сега ще взема кутията — промърмори онзи. Действаше изключително умно, тялото му беше изпънато като струна. Очевидно не искаше да допусне никаква грешка.

Майкъл пристъпи към кутията и се наведе.

— Не ти — спря го бандитът. — Момичето — доловил моментното колебание на Майкъл, той тихо просъска: — Една десета от секундата ми е достатъчна, за да отнема живота на стареца!

Острието на кинжала опасно проблесна и се опря в гърлото на свещеника.

— Кутията!

Илайн я побутна към прага, едновременно с отстъплението на стройния мъж. Кинжалът отново блесна, натискът върху гърлото на свещеника видимо се усили.

— Сега ела тук!

Илайн направи крачка напред и потъна в мрака.

Майкъл видя как ножът се отдели от гърлото на свещеника и се премести върху шията на Илайн. После двамата изчезнаха в дъжда.

— Тихо! — прошепна Жожи в ухото на Одри. — Стой мирна, иначе ще издадеш и двама ни! — кракът му ритна вратата. — Не се плаши, зная коя си… Аз съм твой приятел.

Изгубил Тори и Мичико в лабиринта от коридори и неосветени помещения, Жожи изпадна в паника. Беше се придържал прекалено далеч от хората на Масаши, страхуваше се да не бъде открит.

После започна да се лута. На два пъти избягна бойците на Масаши в последния миг, изобщо не разбра как се беше озовал именно в този коридор. Видя пазача пред вратата и сърцето му пропусна един такт. Беше убеден, че провидението го е довело до стаята, в която Масаши е заключил Мичико и нейната внучка.

Успя да се справи с боеца, но вратата се оказа заключена. Ловко преодоля ключалката и пристъпи прага. Очакваше да види Тори и своята природена сестра, но вместо това се оказа лице в лице с дъщерята на Филип Дос. За нея беше чувал от Мичико, познаваше лицето й от снимките, които сестра му ревниво пазеше.

— Няма да ти сторя нищо лошо — продължи с успокоителен тон той. — Ей сега ще дръпна ръката си от устатата…

Стори го, после обърна Одри към себе си и бързо й обясни кой е и какво прави тук.

Одри внимателно слушаше, на лицето й бавно започна да се изписва ужас.

— Масаши е враг на баща ми? — прошепна тя. — Но той твърдеше точно обратното!

— Излъгал те е — въздъхна Жожи. — Брат ми много го бива в лъжите!

Одри отстъпи крачка назад.

— Единият от вас лъже — кимна тя. — Проблемът ми е да разбера кой…

Жожи помисли за миг, после кимна с глава:

— Разбирам те напълно. Имам една идея. Остани с мен до момента, в който открием сестра ми Мичико. Масаши я държи затворена някъде тук заедно с внучката й Тори… Всъщност той беше отвлякъл Тори, за да принуди семейството ни да му се подчинява… Моля те. Мичико положително ще намери начин да ти докаже, че говоря истината!

Тези думи й се сториха напълно разумни. Жожи предлагаше две неща, от които Одри изпитваше огромна нужда: свобода и възможност за обмисляне на следващите си стъпки.

— Добре — кимна тя. — Дотолкова мога да ти се доверя. Което не означава, че ти вярвам докрай…

— Съвсем справедливо — поклони й се Жожи. — Ела.

Масаши се подписа за получаването на пратката. Куриерът запали мотоциклета си и бързо изчезна. Пакетчето беше малко, побираше се изцяло в шепата му. Върху опаковката имаше червен печат с надпис: „КРАЙНО СПЕШНО! ДА СЕ ОТВОРИ НЕЗАБАВНО!“ Масаши изпълни предписанието. Пакетчето съдържаше една аудиокасета и нищо повече. Нямаше бележка, нямаше и надписи върху касетата.

Масаши кимна на Каеру да го последва и се насочи към кабинета си на третия етаж. Там седна зад бюрото и включи портативен касетофон.

Гласът говореше руски с подчертан акцент. Масаши беше сигурен, че го познава, но не можеше да се сети откъде. Протегна ръка и спря касетофона.

— Ти знаеш руски, превеждай! — заповяда на Каеру той.

— Това е запис на международен разговор — започна Каеру. — Гласът иска да говори с човек на име Евгений Карск, генерал…

— В руската армия? — присви очи Масаши.

— Не, генерал от КГБ.

— КГБ? — учуди се Масаши. Какво ли има на тази касетка?

Каеру слушаше напрегнато, главата му се приведе на сантиметри от репродуктора.

— От казаното до тук личи, че този Карск е един от шефовете на КРО — контраразузнавателния отдел на КГБ… Но какво общо имаме ние със съветските шпиони?

— Ако не се брои огромното ми желание да ги изтребя до крак — абсолютно нищо! — отвърна Масаши. Пръстът му освободи бутона за пауза и разговорът продължи. Този път говореше човекът отсреща.