Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Гологлавият беше по-наблюдателен. Очите му уловиха някакво движение в тъмния ъгъл, краката му бързо се насочиха натам. Успя да зърне женската фигура, която изчезна зад завоя, на лицето му се появи тържествуваща усмивка.

Вместо да се втурне подире й, той направи точно обратното — върна се назад, разбута възбудените духовници и напусна храма през главния вход. Прелетя край навързаните една за друга камбанки, широките стъпала надолу вземаше по три наведнъж.

Гологлавият беше сигурен накъде се е насочила жената. Бяха открили колата, видяха, че на задната седалка има катана в кожен калъф. Не пипнаха нищо. Просто защото не подозираха кой е противникът и какви са намеренията му. Но сега гологлавият знаеше.

Стигна при колата доста преди нея, за скривалище избра сянката на висок, проскърцващ на вятъра бор. Не се наложи да чака дълго. Илайн изскочи от горичката и се затича към колата. Гологлавият се изкиска.

Тръгна напред в момента, в който тя отвори вратата и посегна към катаната. Не прецени, че движението му ще се отрази в стъклото. Без фигура, без ясни очертания. Просто движение сред дъждовните вадички.

И това се оказа фатално. Илайн рязко се завъртя, сгъна лявото си коляно, дясната й ръка се стрелна нагоре, катаната свирна в нощния въздух. Гологлавият изпъшка и се олюля, време за друго просто не му остана. Тялото на Илайн го връхлетя, върхът на обувката й се стрелна нагоре и го улучи в брадичката. Вратът на бандита се счупи с остър пукот, трупът рухна в калта с неестествено извита глава.

Илайн се наведе да вземе захвърлената на земята катана, после се стрелна обратно към мъждукащите светлини на храма. Стори й се, че сред грохота на пороя се прокашля автомобилен мотор. Нямаше как да разбере това, липсваха й необходимите десетина секунди.

Под огромния купол действието се развиваше бързо. Сипаничавият бандит спря на крачка от завесата и зае добре известната на всички бойци „първа нападателна позиция от кенжуцу“. Дясната част на тялото му се насочи напред, коленете се прегънаха. Лявата ръка пазеше гърдите, дясната стискаше блестящата катана.

Стоеше на петдесетина сантиметра от завесата. Дишаше леко, наострил слух. Чуваше единствено кънтящото ехо под високия свод, предизвикано от претърсването на колегите му.

Внимателно протегна ръка, върхът на сабята докосна завесата. Видя, че лесно ще я дръпне встрани и се приготви да го стори. Но в този миг завесата се разтвори, отгоре му скочи ужасен демон. От гърлото на боеца се откъсна сподавен вик.

Демонът беше бял. От главата му стърчаха рога, устата му беше огромна кървавочервена паст. Едва когато получи силен удар „атеми“ и три от ребрата му се счупиха, сипаничавият боец разбра, че противникът му си е сложил маска, а около тялото му е увит бял чаршаф. Но вече беше късно. Получи още няколко силни удара в главата, и изпадна в безсъзнание.

Майкъл захвърли маската и изтръгна катаната от ръцете на умиращия бандит. Дръпна чаршафа от горната част на тялото си и се втурна напред.

Миг по-късно видя ръководителя на групата — строен мъж с тънки мустачки и изискан костюм. Не приличаше на подчинените си. Беше доста по-възрастен от тях, едва ли някога се беше разхождал с мотоциклет. От фигурата му се излъчваше авторитет. Положително знаеше къде се намират и какво трябва да открият. Умишлено пренебрегваше светостта на храма, но очевидно я съзнаваше. Вършеше това в името на поставената задача.

В ръката си държеше дълъг кинжал „танто“, острието беше опряно в гърдите на гологлавия свещеник, който им беше предал кутията. „Изражението му издава задоволство“, кой знае защо си помисли Майкъл.

Ножът потъна в кожата на свещеника и остави кървава следа.

— Иди и я донеси! — просъска мъжът с костюма. — Не ми губи времето с въпроси, не се прави на луд!

— Но аз…

Втора кървава черта се появи на гърдите на свещеника.

— Това ще продължава, докато не донесеш кутията! — предупреди го бандитът.

Майкъл се обърна и влезе обратно в нишата. Взе в ръце дървената кутийка и се насочи към бандита и неговата жертва.

— Много добре — проблеснаха очите на онзи. — Остави я тук, близо до краката на този смахнат… За да може да ми я подаде…

Майкъл се подчини.

— Вземи я! — просъска бандитът и отдръпна ножа от гърдите на свещеника. Зад него се мерна неясна фигура, от дрехите й капеше вода.

— Не го наранявай! — умолително се обади Майкъл.

— Млък! — ухили се бандитът и леко кимна с глава: — Кажи на момичето отзад да не прави повече движения, иначе ще го изпръскам с кръвта на тоя поп!