Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Останал зад волана, Майкъл напрегнато размишляваше. Нима всичко е било лъжа? Нима Илайн все пак работи за Масаши? Ръцете му изстинаха, в главата му настъпи пълно объркване. Възможно ли е цялата битка в шинтоисткия храм да се окаже представление в моя чест? В съзнанието му бавно изплуваха думите й: „Ти, изглежда, се нуждаеш от лесен отговор. Едно изречение, след което всичко ще стане ясно и разбираемо. Но реалният живот не е хербарий. В него има светлини и сенки, в него се преплитат стотици и хиляди оттенъци…“

Пое дълбоко въздух и направи опит да се успокои. После отвори вратата и тихо се плъзна навън.

— Няма смисъл — отчаяно прошепна Жожи. — Тук е истински лабиринт, никога няма да успеем навреме да открием Мичико…

— Навреме за какво? — попита Одри, доволна от възможността да разговарят. Няколко пъти се опита да каже нещо, но Жожи неизменно й запушваше устата с длан. Все по-рядко се натъкваха на бойци от клана, всички се насочваха надолу, към подземното ниво на огромния склад. Разговорът беше единственото й оръжие срещу пълното объркване, Одри отлично съзнаваше този факт. Колкото повече неща измъкне от Жожи, толкова по-добре ще го опознае. На практика съвсем не изглеждаше като човек, който е свикнал да прибягва до насилие. Преди всичко, защото не беше проявил желание да я държи под ключ като брат си Масаши. Нито пък я беше заплашил с пистолета, чиято дръжка стърчеше от панталоните му. Какво ли ще стане, ако успея да му измъкна оръжието, запита се тя. Може би наистина трябва да опита — това положително ще даде отговор на много въпроси…

— Хората на Масаши се занимават с монтажа на някаква бомба или ракета — промълви Жожи и махна с ръка по посока на дървеното мостче, увиснало над подземния хангар. — Ей там… Преди известно време видях хора със защитно облекло…

— Защитно облекло ли? — вдигна вежди Одри. — За ядрено оръжие ли става въпрос?

— Един Господ знае какво е намислил брат ми — въздъхна Жожи. — Но то несъмнено е опасно, дори налудничаво. Масаши дължи властта си на Козо Шина — човек, когото баща ти положително е познавал. Неговата тайна организация се нарича Джибан, членовете й разполагат с голяма власт както в Япония, така и в различни страни по света. Основната цел на Джибан е по-голямо жизнено пространство за японците. А това означава окупация на Манджурия и Китай… Цел, която доведе до катастрофално загубената война в Тихоокеанския басейн… Според мен вече всичко е ясно: Шина е доставил атомното оръжие, а брат ми е осигурил човешките ресурси…

— Но какво ще правят с тази бомба? — попита Одри.

— Не знам — въздъхна Жожи и притисна слепоочието си с длан. — Имам чувството, че сънувам ужасен кошмар… — очите му се впиха в лицето на Одри: — Ще пуснат атомния заряд над територията на Китай!

— Това е невъзможно! — възкликна Одри. — Нали има радари, международна система за сигурност? Ще ги спрат още преди да са тръгнали!

— Вероятно — кимна Жожи. — Но те отлично знаят това и положително са открили начин да се промъкнат… Иначе цялата бъркотия тук е лишена от смисъл…

Одри спря очи на пистолета, който стърчеше от панталоните му. Дръжката беше на сантиметри от ръката й. Дали да не го измъкне? Поколеба се за миг, после реши да се откаже. Искаше да открие по заобиколен начин дали този човек казва истината, или всичко е един предварително подготвен сценарий.

— Ела — дръпна го за ръкава тя. — Трябва да открием твоята Мичико. Може би тя ще знае отговора на този въпрос.

Трополенето на дъжда наподобяваше пулсирането на милиони сърца. Свит на втория етаж на склада в Такашиба, Майкъл внимателно се ослушваше.

От тавана висеше голям плакат от оризова хартия, изобразяващ връх Фуджи, увит в облаци и огрян от лунна светлина. Преобладаващите цветове бяха златно, черно и синьо, околният пейзаж сякаш грееше от сиянието на гордата планина. Плакатът разделяше помещението на две: бледа сянка и слаба, разсеяна светлина. До стената в дъното имаше стар дървен шкаф — от онези, които се използват в селските къщи. Прозорчето редом с него гледаше към пристанището. Отсам плаката беше използваемата част на стаята, съдържаща голяма готварска печка „хибаши“. Върху дървена маса с каменни крака димеше бронзов чайник, две порцеланови чашки чакаха да бъдат напълнени със зелен чай. Подът беше покрит с татами, отгоре имаше няколко напълнени със слама възглавници.

Майкъл успя да се добере до тук, използвайки дългата верига с тежести в двата края, която му даде Стик Харума. Приклекнал в центъра на помещението, той внимателно се ослушваше. Душата му тръпнеше от предчувствието за близка опасност.