Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Аз съм сестрата на Майкъл Дос — тихо промълви тя. — Познаваш ли го?

В очите на Илайн блесна живец, погледът й бавно се фокусира върху лицето на Одри.

— Господи! — тихо възкликна тя. — Значи още си жива! Е, поне теб не съм успяла да унищожа… — от гърдите й се откърти тежка въздишка, гласът й се превърна в стон: — Да, познавам твоя брат… Дори вече го убих!

Одри прехапа устни, за да не изкрещи. Душата й се гърчеше от усилия да преодолее паниката.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

— Мама ми заповяда да открия Майкъл и да остана с него, да го пазя и закрилям… Но Масаши отвлече дъщеря ми, принуди мама и татко да изпълняват неговите заповеди. Аз му донесох свещената сабя на Джибан и документа Катей, доведох му и Майкъл… Сега Масаши има всичко, цялата власт е в ръцете му. Ще убие Майкъл. Зная, че ще го стори…

Одри с мъка разбра значението на този объркан поток от думи. Но това бе напълно достатъчно, за да се увери, че Жожи й е казал истината.

— Искаш да кажеш, че Майкъл още не е убит, така ли?

— Не зная, може би… — тихо отвърна Илайн, в очите й се появи отчаяние. — А сега ме остави да умра…

— Значи имаме надежда! — извика Одри, без да обръща внимание на последните й думи. — Илайн, чуй ме! Жожи е с мен. Той знае къде е скрита дъщеря ти. Дошъл тук заедно с Мичико, за да я спаси. Майка ти и Тори са заедно. Тук, в този склад!

Илайн надигна глава. Ужасното мъртвило в изцъклените й очи отстъпи място на яростен пламък, гърдите й започнаха да се надигат и отпускат, по бузите й изби червенина.

— Възможно ли е това да е истина? — прошепна напрегнато тя.

Одри се обърна и повика Жожи. Появата му оказа чудотворно влияние върху отчаяната жена. Илайн изпусна сабята, скочи на крака и го прегърна.

— О, Жожи! — проплака тя. — Истина ли е това? В безопасност ли е Тори?

Той хвърли един нерешителен поглед през рамото й, Одри енергично кимна с глава.

— Да — стисна я в прегръдките си той. — В момента Тори и майка ти наистина са на сигурно място…

Илайн рязко се отдръпна, лицето й стана бяло като вар.

— Майкъл! — прошепна тя. — Какво направих аз, Господи?!

Двубоят се водеше така, сякаш и двамата държаха катани в ръцете си. Трябва да изчислиш траекторията, да намериш центъра на битката , казваше някога Цуйо. Сториш ли това, противникът ти ще има сериозни затруднения.

Тялото му гореше от остра болка, но Майкъл не й обръщаше внимание. Знаеше, че отстъпи ли пред нея дори за миг, всичко ще бъде загубено.

Точно към това се стремеше Масаши. Въпросът беше кой ще издържи докрай. В подобна битка поражението не се измерва със спирането на сърцето на противника, а с прекършване на волята му.

Болката заливаше главата на Майкъл като огнен водопад. Вмъкваше се дълбоко в съзнанието му, превръщаше се в ослепителна светлина, която изсмукваше въздуха от сгърчените му дробове.

Огънят имаше способността да говори. Да крещи и да се гърчи, да прогаря всяка съзнателна мисъл в главата му. Реакцията беше неизбежна — умът му започна да се свива и затваря в себе си, отдръпвайки се по-далеч от нетърпимата болка. Открий центъра на битката, влез в него! Едва чут шепот, бързо погълнат от огнената стихия. Битката? Тялото му потъваше в пламъците на болката, умът му агонизираше. Точно това в битката!

Не след дълго се оказа на ръба. Отвъд него царяха тишина и спокойствие. Вечна неподвижност, която чуваше и усещаше. Примамлива и ведра. Толкова лесно е да се потопиш в нея, ще бъде прекрасно! Край на ослепителната светлина, край на нетърпимия шум и острата болка! Всичко ще бъде…

Стига! Нали точно към това се стреми противникът?

Все пак… Там е толкова тихо, толкова спокойно!

Открий центъра на битката, влез в него!

Само една стъпка. И потъваш в черното безбрежно спокойствие. Край на всякакви битки. Завинаги!

Не! Битката е…

Стратегията на Масаши изведнъж стана ясна. Искаше да убеди Майкъл, че центърът на битката е вътре в главата му.

А не там…

Майкъл изведнъж прозря измамата.

Тук…

Масаши концентрираше усилията на волята си в една точка. Да, разлика наистина нямаше. Все едно, че катаната е в ръката му… И точката е там. Мястото, привличащо цялата му душевна енергия.

После умът на Майкъл се откъсна от оковите, понесе се на воля, на свобода. Кара — вечната пустош…

Главата му се стрелна напред и размаза носа на Масаши. Бликна кръв, японецът замаяно се хвана за него. Майкъл отскочи назад, кракът му замахна за тежък ритник. Не улучи.