Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

В съзнанието му изплува една отдавна забравена приказка, беше я чувал от баща си… Малко момче решило да излезе от дома си през нощта, бързо се изгубило в гората. Обкръжено от страшни сенки и непознати звуци, то се изплашило и започнало да плаче. После иззад облаците изскочила луната. Огромна, златиста, увиснала ниско над земята. Било в края на лятото, малко преди жътва. Лъчите на луната облели момчето в златен дъжд, то вдигнало глава и видяло ясно очертаната пътечка между дърветата. Пътечката свършвала пред няколко широки каменни стъпала.

Момчето започнало да ги изкачва. На всяко от тях ставало все по-леко и по-леко. Накрая се принудило да се хване за камъка, тъй като имало опасност да отлети. Погледнало надолу, гористата равнина била отдалечена на хиляди метри. Уплашило се и отново започнало да плаче. Тялото му се разтърсило, пръстите му се откъснали от хладния камък. Момчето полетяло високо в нощното небе.

Същото вършеше и Масаши. Обзе го чувство на радостно опиянение. Стори му се, че е онова момче от приказката. А може би се беше върнал в детството си, омагьосан от приказката на баща си.

— Сега момчето не се страхува от нищо — каза Ватаро Таки.

— Защо? — попита Масаши.

— Защото целият свят му принадлежи — отвърна баща му. — Той е под него, показва му се с цялото си многообразие. Момчето може да види добрите места, да отмине лошите… Никой нищо не му е казал, но то вече знае, че може да отлети където пожелае…

— То просто следва светлината…

Тялото на Масаши се къпеше в кръв. Дъждът беше спрял, единственият звук в стаята беше монотонното почукване на капките, падащи от върха на свещената катана на Джибан. Плътните облаци се бяха разкъсали, между тях се спускаше кос лъч лунна светлина.

— Исках да се гордееш с мен — прошепна той на духа на баща си. — Нима не се гордееш с мен и сега? Поне мъничко? — изправено на ръба на смъртта, съзнанието на Масаши отчаяно потърси светлината. Но тя беше изчезнала.

Илайн видя първо кръвта.

Локва кръв бавно попиваше в татамито, тялото на Майкъл беше опръскано с нея. Алени капки се стичаха от заснеженото чело на връх Фуджи.

Душата й се изпълни с ужас. Хукна към него, дори не забеляза сянката, която се прокрадваше зад плаката. Точно там, където преди минути се беше спотайвала, за да го изненада.

Рухна на колене, взе главата му в ръцете си. На вратата се появиха Одри и Жожи.

— Майкъл! — проплака Одри. — О, не, за бога! Не!

Илайн вдигна глава и тихо прошепна:

— Жив е…

Одри затвори очи в безгласна молитва, сълзите рукнаха изпод клепачите й. Коленичи до брат си, протегна ръка да го докосне. Искаше да почувства дишането му, да усети топлината на тялото му.

— Масаши е мъртъв — промълви някак учудено Жожи. Сякаш не можеше да повярва, че брат му вече е преминал в отвъдното. Наведе се над трупа и надникна в безжизнените очи, втренчени в нещо далечно и невидимо за останалите.

— Масаши…

В душата на Жожи се бореха смесени чувства. Облекчение, мъка, угризения… Но задоволство нямаше. Липсваше дори усещането, че е възтържествувала справедливостта. Вместо това се запита какво би могъл да стори, за да предотврати тази трагедия. Карма, въздъхна най-сетне той. Така е било писано…

Майкъл отвори очи и ги закова в лицето на Илайн. После бавно извърна глава.

— Майкъл! — прошепна тя.

— Нямам какво да ти кажа — с мъка отвърна той и се претърколи настрана. Понечи да седне и видя сестра си.

— Оди!

— О, Майкъл! — проплака Одри и се хвърли в прегръдките му. Той се намръщи от болка.

— Значи тук са те докарали…

— Масаши направи опит да ме убеди, че е на наша страна — кимна тя. — И че търси убиеца на татко…

— В това отношение не те е излъгал — обади се Илайн. — Наистина много искаше да разбере кой го е убил… Уде, личният му екзекутор, е бил по следите на Филип… Задачата му била да открие Филип Дос и с мъчения да изтръгне от него признание за местонахождението на документа Катей. А след това да го убие. Нещата се развиха почти така…

— Аз мислех, че ти си екзекуторът на Масаши — погледна я Майкъл. — Зиро…

— Вече ти казах, че Масаши държеше в плен дъщеря ми Тори — търпеливо отвърна Илайн. — Заплашваше да я убие при първото неподчинение от моя страна.

— Не ти вярвам — поклати глава Майкъл. — До този момент чувах от устата ти единствено лъжи…

— Масаши искаше да те държа под око — продължи Илайн. — Беше сигурен, че именно ти ще го отведеш при документа Катей след убийството на баща ти.