Джон Кларксън - Единствен изход

Най-сетне той си позволи леко да се отпусне. Почувства се добре, усещайки, че Ани го е хванала под ръка и крачи плътно до него. Беше хубава вечер, в една тиха и спокойна част от света. Ала Девлин разбираше, че мигът е измамен, докато целият този кошмар не свърши.

Четирима мъже седяха около импровизирана маса в офиса на Оливър на мецанина в склада. На масата пред тях лежаха четири автоматични пистолета МАК-10. Това бяха компактни, смъртоносни оръжия на автоматичен режим, способни да изстрелят цял пълнител с двадесет патрона 9 мм куршуми за броени секунди. На пръв поглед пистолетите изглеждаха някак недодялани и груби, но дизайнът им се компенсираше с безспорната им смъртоносна ефикасност.

На масата лежаха още две полуавтоматични карабини: „Роджър“ 389 с пълнител за петнадесет патрона и „Смит & Уесън“, също 9 мм, също с петнадесет патрона. Всички оръжия бяха заредени и за всяко от тях имаше осигурен по един резервен пълнител.

Оливър седеше в единия край на масата. Зад него личният му шофьор, Луис, се бе облегнал на облицованата със зацапана пластмаса стена. Двама от мъжете край масата наполовина слушаха Оливър, наполовина поглеждаха към пистолетите МАК-10. Те нямаха търпение да грабнат автоматичните оръжия. Автоматите за тях означаваха сила. Досега те никога не бяха стреляли с автоматични оръжия, само с карабини. Но не смееха да посегнат, преди Оливър да им е казал.

Четвъртият мъж, Хинтън, нито слушаше, нито гледаше към нещо. Той беше дошъл направо от олтара на Лидия Сиентро. Очите му блестяха. Имаше вид, сякаш ганджата го бе вцепенила напълно, но в кръвта му нямаше дрога. Единственият интоксикант беше убийственият транс, в който бе изпаднал след последното убийство, и последвалите го часове, прекарани пред статуята на Чанго.

Хинтън не бе се съмнявал нито за миг, че Оливър ще го извика за това убийство. Знаеше със сигурност, че часът на разправата наближава. След изгарянето на тялото на Трек, той изцяло се бе съсредоточил в своето религиозно преклонение, в очакване Чанго да му даде знак да убива.

Сега, с ръце отпуснати в скута, Хинтън седеше кротко, докато Оливър обясняваше какво иска от хората си. С палеца на дясната си ръка той галеше своя двадесетсантиметров нож, остър като бръснач, който винаги стоеше в десния джоб на панталона му. За Хинтън това беше форма на мастурбиране. Автоматично изскачащият нож притежаваше съвършенството на хирургически скалпел, а върхът му бе толкова прецизен, че и най-лекото докосване предизвикваше кървене. Хинтън изпитваше истинска наслада, когато галеше ножа си.

Другите двама мъже на масата бяха Декстър и неговият партньор, Роклиф. Декстър беше от племето рашта. Носеше косата си на дълги плитки, напъхани под широко плетено кепе, с цветовете на етиопското знаме: зелено, черно и жълто, което пасваше чудесно на тъмната му кожа. Декстър беше от кротките типове. Той имаше навика да се втренчва безмълвно, прониквайки в мозъка на човек с хладните си, дълбоки очи.

Роклиф беше пълна противоположност на собственото си гръмко име, както и пълна противоположност на Декстър. Беше едър, мек и тлъст. Почти метър осемдесет и три висок и сто и шестдесет килограма тежък. Размерите му го правеха да изглежда направо мощен. И той нямаше никакъв проблем с дърпането на спусъка, независимо към кого беше насочено оръжието. Роклиф бе облечен изцяло в черно, в напразно усилие да изглежда малко по-слаб.

Това беше групата на убийците. Два екипа. Оливър и Хинтън. Декстър и Роклиф. Луис щеше да кара Оливър и Хинтън. Един мъж на име Елбърт чакаше долу, готов да кара Декстър и Роклиф.

Оливър бе изпитал по-малки притеснения в подбора на хората и оръжието, отколкото в усилието си да намери карта на Кеймбридж. Беше крещял и заплашвал, докато един от хората му най-после не дотича с карта на Обединеното Кралство и пътеводител до Кеймбридж. Мащабната карта сочеше пътя, по който щяха да стигнат до Кеймбридж. Пътеводителят показваше малко повече подробности за градския център и известните колежански „кампуси“ 5 5 Кампус — двор (район) на университет или колеж. — Бел.пр. , пръснати из околността. Това трябваше да им стигне. Оливър знаеше, че щом веднъж пристигне в Кеймбридж, ще намери хотел „Монтегю“, дори ако се наложеше да застреля няколко души.

— Окей, братлета мои — посочи Оливър компактните автоматични оръжия. — Хинтън и Роклиф вземат МАК-овете. Декстър, ти земи „Смит“-а. Аз ще държа „Роджър“-а. Пазете оръжията. Те ми струват много. Дръжте си пръстите настрана от спусъците, преди да сме стигнали там. И не хабете патрони, докат не ги намерим. Разбрано?