Джон Кларксън - Единствен изход

— Е, оцелях.

— И сега се връщате в Ел Ей?

— Не, ще си взема малко почивка.

— Къде?

— Мислех за Бермудите. Британска цивилизация, а и климатът си го бива.

— Звучи добре.

— Искаш ли да дойдеш?

— Не ме питай повторно, току-виж съм се навила.

— Искаш ли да дойдеш?

Блондинката замълча, преценявайки дали Девлин й говори сериозно.

— Сериозно ли говориш? Не се шегувай. Не ми се налага да се връщам в Ел Ей до една седмица.

— Приеми, Джоан. Така по-лесно ще си изпълниш задължението.

— Какво искаш да кажеш?

— Господин Чоу те е изпратил да ме следиш, нали така?

Изведнъж широката, съблазнителна усмивка помръкна. Младата жена се намръщи.

— Ти си знаел! — Тя тропна с крак. — Толкова лесно ли се издавам?

— Ни най-малко. Много си добра.

Девлин я хвана под ръка и я поведе към билетното гише.

— Отначало не бях сигурен. Помолих госпожа Банкс да ми направи проверка за теб и тя не ми отговори. Госпожа Банкс никога не оставя подобни искания без отговор. Реших, че го прави, защото не иска да ме излъже. Това беше за мен доказателство. Грешката не е твоя. Разбира се, това че се показваш за втори път, е малко съмнително, не мислиш ли?

— Да. Точно това им казах, но те ми отговориха, че не разполагат с друга, която да изпратят. — Тя помълча, после добави: — Но бях сигурна, че за господин Чоу все едно съм отписана, тъй че защо да не го предизвикам.

Напористата актриса и фотомодел беше изчезнала. Сега Джоан излъчваше спокойната, естествена красота на младо момиче, притеснено, че не си върши добре работата.

— Господин Девлин, вие знаете, че господин Чоу много държи на вас. Аз трябваше да се погрижа за връщането ви в Ел Ей.

— Ще се върна. Евентуално. Но само си помисли колко точки ще натрупаш пред Уилям, ако се залепиш за мен.

— Така ли мислите?

— Да.

Сега тя хвана Девлин под ръка.

— Вие наистина ли искате да дойда с вас?

— Разбираш ли от превръзки?

— Доста. Учила съм за медицинска сестра.

— Без майтап?

— Не бих се шегувала с такова нещо.

— Страхотно. Мразя да си свалям превръзките сам.

— Аз ще го направя вместо вас.

— Чудесно. Тогава наистина искам да дойдеш с мен. Но при едно условие.

Русокосата красавица се намръщи и погледна подозрително Девлин.

— Какво е то?

— Бъди която си искаш, но не и Джоан Кънингам. Тя не е мой тип.

Щастлива усмивка озари лицето й.

— Няма проблеми! Тя не е и моя тип. Да тръгваме.

— Добре.

Тя се облегна на рамото на Девлин и докато се приближаваха към билетното гише, каза:

— Знаете ли, господин Девлин, вие наистина имате вид на човек, който се нуждае от малко почивка.

— Така е.

— И от някой, който ще се погрижи да оздравеете напълно.

— Да.

— Някои неща ги умеят само жените.

— Абсолютно!

Пет дни по-късно една друга висока красавица, но с тъмна коса, влезе в луксозния бар на хотел „Гроувнър Хаус“. Тя се приближи до масата, където седеше един застаряващ източноевропеец. Той бе изгубил още няколко килограма от теглото си и изглеждаше доста уморен.

Ани Турино седна срещу него и го удостои с бегла усмивка.

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем.

— Какво искате?

— Разбрах, че имате нужда от човек, които да движи нещата ви в Лондон. Мога да ви уверя, че ще се справя много по-добре от последния, който изпълняваше тези функции.

Драган се намръщи. Вгледа се в Ани. Тя отвърна на погледа му, без да трепне.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6463

Издание:

Джон Кларксън. Единствен изход

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Саша Попова

От англ. yard — „лошите момчета от двора“. — Б.пр.

От англ. yob — хулиган. — Б.пр.

Инч — мярка за дължина, равна на 2,6 см. — Б.пр.

Снукър — вид игра на билярд. — Б.пр.

Кампус — двор (район) на университет или колеж. — Бел.пр.

Растафарианизъм — войнствен религиозен култ, произхождащ от Ямайка, според който Африка е обетованата земя, в която всички негри ще се върнат някой ден. — Б.пр.