Джон Кларксън - Единствен изход

Крейтън изглеждаше безпомощен. Той крещеше по телефона: „Спри огъня! Спри огъня!“. Нищо обаче не бе в състояние да го спре. Той хвърли телефона, обърна се и профуча към вратата, водеща към стълбата надолу.

На Девлин му се наложи да се притисне към една врата, за да избегне покосяващия бараж на полицията, но продължи да оглежда района, докато не забеляза Мислович, който яростно риташе и блъскаше по друга врата на около тридесетина ярда от него, северно по улицата.

Мислович насочи оръжието си към ключалката на вратата и започна да стреля. Все още не можеше да я отвори.

От няколко високоговорителя прозвуча команда към полицията да прекрати огъня. Стрелбата престана след пет секунди. Канонадата внезапно замлъкна от всички страни. Вече можеха да се чуят ужасяващите стонове на ранени и умиращи.

Шокът от полицейския набег беше зашеметил всички, дори и добре обучения полицейски персонал. Но не и Девлин. Той използва затишието, за да изтича по улицата, тъкмо когато Мислович беше успял да разбие вратата и да изчезне в сградата. Девлин профуча през отворената врата.

Уолдрън беше останал на покрива да наблюдава Девлин, докато Крейтън бе напуснал, за да поеме командването на улицата. Когато забеляза как Девлин бързо се придвижи и се втурна в сградата, той се обърна и се затича към стълбището.

Полицията беше започнала да се организира за настъпление към склада. Външният пръстен на частите за борба с безредиците обкръжаваше района, запушвайки го отвсякъде. Комуникациите пращяха от натоварване. Крейтън разговаряше с Командния център в Скотланд Ярд. Никой не беше забелязал измъкването на Мислович. И никой не бе забелязал как Девлин изчезна след него, освен Уолдрън.

Мислович се понесе към дъното на коридора на първия етаж. Той отвори с ритник друга врата, която извеждаше към малка стая, натъпкана с боклуци. В дъното на стаята имаше метална врата, заключена отвътре с тежък метален лост. Мислович издърпа лоста, отвори вратата навън и пристъпи в обраслия с трева чакъл край канала. Димящата постройка на склада се намираше на около петдесетина метра южно от него. От покрива на склада се издигаше черен пушек, но без пламъци. Горещината от взрива беше предизвикала локални пожари във вътрешността на склада, които всеки момент щяха да лумнат с адска сила.

Мислович не забеляза никакво движение зад склада. Той се огледа наляво и видя, че речният бряг се простира докъдето му стига погледът. На около петдесетина метра на север се виждаше малък пешеходен мост, който свързваше тази страна с алеята от другата страна на канала. Беше ясно, че най-добрата възможност за него да се измъкне беше да се добере до алеята, да се придвижи бързо по нея и да напусне района.

Забеляза, че на игрището на източния бряг се бе струпал полицейски персонал и превозни средства, но беше сигурен, че те няма да го забележат, ако преминеше по мостчето и поемеше на юг от другата страна.

Той закрачи полутичешком през камънака и чакъла, покриващи брега на канала.

На улицата, където беше станало кръвопролитието, от двете страни на карето, полицията бе оформила две фаланги, едната зад огромен служебен камион, другата зад бронетранспортьор. Двете редици въоръжени Сини барети бавно настъпваха към средата на улицата. Мъжете, които все още не бяха загинали, бяха или облени в кръв, или изпаднали в такъв шок, че се бяха отказали да се съпротивляват.

Девлин бързо беше изтичал през сградата, следвайки Мислович към отворената задна врата. Той измъкна „Глок“-а, вдигна го нагоре и излезе навън.

Погледна наляво и видя, че Мислович беше стигнал до основата на пешеходния мост, който пресичаше канала. Но придвижването на Мислович беше възпрепятствано от висока два метра ламаринена преграда, увенчана с бодлива тел, която не допускаше достъп до моста. Мислович се пресегна и сграбчи долния ръб на преградата. Опита се да го дръпне дотолкова, че да може да пропълзи под него. Отчаянието му вдъхваше сила и той успя да издърпа ръба от основата на моста, но колкото и да се напъваше, не можа да извие преградата достатъчно, че да се промуши под нея.

Девлин го следеше от разстояние, като същевременно бързо скъсяваше дистанцията помежду им.

При цялото си отчаяние Мислович се отказа да дърпа нагоре и опря гръб на ламарината. Беше поставен пред избора или да се покатери по оградата и да се издере на бодливата тел, или да скочи в мръсния канал и да се опита да преплува до отсрещния бряг. Тръгна надясно, представяйки си студената, влажна и лепкава вода, която го поглъща, когато чу гласа на Девлин.