Джон Кларксън - Единствен изход

— Спри!

Мислович беше напъхал в кобура пистолета, който му бе останал, докато се опитваше да извие оградата нагоре, но гласът на Девлин беше достатъчен да го накара да сграбчи оръжието, да се извърти и да стреля.

Изстрелът профуча далече встрани, но трябваше да принуди неговия преследвач, който и да беше той, поне да залегне на земята. Девлин не трепна. Беше напълно съсредоточен. От по-малко от шест метра разстояние, той произведе изстрел, насочен право в десния бицепс на Мислович.

Ръката на югославянина беше леко приведена, за да държи пистолета в положение за стрелба. Ако някой беше начертал знака Х върху кожата точно в центъра на леко извития бицепс на Мислович, то куршумът на Девлин щеше да проникне в точката, където двете линии се пресичат.

Мускулът се разкъса и горната кост на ръката се разтроши. Мислович се завъртя и се блъсна в оградата. Изненадващо, продължаваше да стиска пистолета, но по никакъв начин не можеше да дръпне спусъка.

Той се облегна безпомощен на оградата. Шокът от куршума сякаш предизвика късо съединение в мозъка му. Той не можеше да раздвижи крака и да побегне. Не можеше да отвърне с изстрел. Девлин спокойно преодоля разстоянието, което ги делеше, стисна го за гърлото, изправи го на крака и го блъсна отново в оградата. Задържа го така прикован, докато измъкваше пистолета от ръката му. Беше руски „Макаров“.

У Мислович все още беше останала достатъчно омраза и готовност за бой, защото той изръмжа и стисна яростно Девлин за китката.

Девлин го издърпа от оградата и още веднъж го блъсна в нея.

— Връщаш се обратно! Веднага!

— Мамицата ти! — изкрещя Мислович.

— Връщаш се при останалите!

Мислович направи усилие да се овладее.

— Почакай! Почакай малко. Не прави това. Аз струвам за теб десет пъти повече жив, отколкото мъртъв или в затвора. Не ставай глупак. Помисли какво правиш. Смяташ, че някакви си сто хиляди, разделени с продажните ченгета, е кой знае колко? Аз ще ти дам милиони. Мога да гарантирам безопасност за жената и детето.

— Млък!

Девлин завъртя Мислович и го забута назад към склада.

Мислович се затътри, превил ръката си, но не преставаше да говори.

— Какво се опитваш да направиш? Ти взе парите. Мислиш, че има някакво значение, ако ченгетата ме арестуват тук? И ако ме арестуват, какво? Ще изкарам някоя и друга година в затворите ви на лек режим и отново ще изляза.

Девлин не му отговори.

— Защо държиш толкова да се правиш на герой? Тази кучка, племенницата ми, те използва, както използва всички останали, включително и мъжа си.

Мислович се обърна, за да види реакцията на Девлин. Такава нямаше.

— Чу ли какво ти казах? Аз съм неин чичо, не на тъпия й съпруг. Тя те излъга, когато ти каза, че мъжът й е мой племенник. Всичко това нямаше да се случи, ако не беше тя.

Девлин отново не реагира.

— Тя е измислила цялата схема. Тя ме използва, за да разбере дали източникът на нейния мъж може да получи големи количества. Тя натисна здраво. Още от самото начало.

— Върви! — извика му Девлин.

Мислович се извърна с лице към него, отстъпвайки заднешком, като продължаваше да говори.

— Тя разиграваше наивния си съпруг, а сега води теб за носа. Той се докара до този край заради нея. Ти също щеше за малко да си го изкараш. Искаше да накарам ярдитата да я оставят, но аз не го направих, затова те извика.

Мислович се спря. Той застана с лице към Девлин. Самоувереността и чувството, че е господар на положението се бяха възвърнали.

— Кажи де! Каква полза имаш от всичко това?

Вместо отговор Девлин вдигна „Глок“-а и го насочи към главата на Мислович.

— Господин Милс, да не мислите, че не знам, че фамилното име на сестра ви е Мислович? Нима мислите, че не знаех, че Ани е затънала до гуша в този бизнес с дрога?

— Знаел си, че те лъже?

— Да.

— И защо тогава рискува живота си за една жена, която те лъже?

— Защото я обичах. Защото ти и останалите престъпни типове нямате право да я убивате. Защото дъщеря й не заслужава да умре. Защото съм прекалено вътре в нещата. Защото нещата се развиха прекалено бързо. Защото все още си губя ума, когато я погледна.

Мислович се усмихна саркастично.

— Ти си глупак, Девлин. Дръпни проклетия спусък и да се свършва. Ръката адски ме боли.

Девлин свали „Глок“-а. Той се вгледа за миг в Мислович и каза:

— Ти не заслужаваш и един мой куршум.

Мислович му изкрещя:

— Не ти стиска да го направиш. Е, викни ченгетата, червей такъв! Ще се озърташ през рамо, докато си жив.