Джон Кларксън - Единствен изход

Уолдрън и останалите наблюдаваха кръвопролитието. Намираха се достатъчно далече, за да могат безопасно да обхванат цялата битка, но в същото време достатъчно близо, за да чуват изстрелите и да виждат падащите, поразени от куршумите мъже. Всичко изглеждаше прекалено ужасно, за да бъде истина. Но беше. Уолдрън бе започнал да крещи да престанат. Но ярдитата не възнамеряваха да прекратят стрелбата от удобните си прикрития. И югославяните също така не можеха да спрат. На Уолдрън му се струваше, че всички те просто си бяха загубили ума. Един от ярдитата се понесе навън от склада, стреляйки с автомата си. Двама от бойците на Мислович бяха толкова разгневени, че изскочиха иззад колите и се затичаха към него, пускайки цели откоси. Ярдито застреля един от тях на място, преди той самият да бъде разкъсан от куршумите. Още двама други мъже загинаха в продължение на секунди. Уолдрън искаше да се обърне и да престане да гледа, но не можеше. Не можеше да не гледа с очите си нещо, в чиято подготовка бе участвал.

Най-после планът на Девлин се разкри пред него в цялата си ужасяваща същност. Това правеше още по-невъзможно за Уолдрън да понесе гледката. Инспекторът беше виждал жертви на стрелба, но никога не беше виждал как застрелват хора пред очите му. Сега той бе станал пряк свидетел на толкова внезапно и дивашко кръвопролитие, че картините на кръв, ексцесии и смърт щяха завинаги да се запечатат в паметта му.

Първите полицейски сирени най-после започнаха да се приближават. Троянските подразделения бяха призовани и колите им за въоръжен отпор удариха спирачки близо до северния и южния ъгъл на каретата, почти зад позициите на ярдитата. Фаровете на техните роувъри и мощните прожектори осветиха района. От мегафоните отекнаха гласове, който крещяха на хората от двете групировки да прекратят стрелбата.

Мислович, обграден от своите хора, се опитваше да прецени какво се бе случило. Той не бе очаквал, че Оливър ще бъде въоръжен и готов за каквато и да е битка. Нито пък, че ще има негови хора извън склада. С приближаването на полицията той осъзна, че положението става неудържимо.

Девлин беше засякъл стоманеносивата коса на Мислович и сега го държеше под наблюдение през компактния си бинокъл. Той видя как югославянинът изведнъж изтича извън прикритието на колите и се насочи надалеч от склада. Хитър беше. Той тичаше приведен, движейки се бързо, за да не се окаже лесна мишена. Достигна сградата северно от склада, и се прилепи плътно към стените, така че да остане невидим и да се скрие от свистящите куршуми на ярдитата.

Секунди след като Мислович спря да си поеме дъх, Девлин се бе задвижил. Той не можеше да позволи на Мислович да се измъкне. Американецът се плъзна по парапета на стълбата и се приземи с леко тупване на платформата на долния етаж. Шумът привлече вниманието на ченгетата на покрива. Уолдрън надникна през парапета, последван от Крейтън и останалите.

Те видяха как Девлин бързо се добра до долната платформа на аварийната стълба.

Долу, на улицата, Мислович плътно се бе прилепил към фасадата на сградата на изток и се придвижваше напред по карето. Той бързо залягаше при осветените врати и пак се скриваше, за да не го застрелят.

Когато Крейтън забеляза бързо спускащия се по стълбата Девлин, той изрева:

— Кой, по дяволите, е този?

— Не знам — отвърна Уолдрън и му се дощя наистина да не знае.

Те проследиха как Девлин скочи на земята, претърколи се и се изправи на крака. Без да сбърка и една крачка, той се понесе към склада.

— Кой, по дяволите, е този? — отново попита Крейтън.

Този път Уолдрън не отговори. Той се зачуди какво ли се канеше да направи Девлин сега. По всичко изглеждаше, че неговите врагове щяха със сигурност да умрат сред ужасната касапница на улицата. Ако не се избиеха едни други, щяха да бъдат застреляни или арестувани от полицията. Защо се бе затичал към мястото на битката? Защо рискуваше да бъде застрелян?

Сега вече дузини полицаи масирано настъпваха от двете страни на карето. Командите се повтаряха по високоговорителите:

— Прекратете огъня! Полиция! Хвърлете оръжието!

Беше твърде късно. На полесражението бяха останали няколко мъже и никой от тях не смяташе да се предава. Някой прати откос куршуми към полицията. Сините барети бяха устояли на изкушението да стрелят по хора, но сега всички задръжки отпаднаха. Отлично обучените стрелци от двата края на карето откриха огън. Беше ужасяващо. Стотиците куршуми се превърнаха в хиляди. Повечето оцелели мъже падаха покосени от безмилостната лавина куршуми.