Джон Кларксън - Единствен изход

В задната част на склада Оливър се беше озовал срещу колата, така че донякъде беше пощаден от пламъците. И тъй като се бе затичал назад, когато колата бе нахлула в склада, ударната вълна не бе го убила. Но все пак го бе повдигнала от пода и го бе запокитила в един прозорец с армирано стъкло на задната стена. Инерцията на тялото му и експлозията бяха разбили прозореца и той бе изхвърлен извън сградата. Летя три метра във въздуха, преди да се приземи с трясък сред храстите и бурените край канала. Приличаше на огромна, прекършена и обгорена парцалена кукла.

Отвън на улицата тътенът от експлозията прозвуча като мощно, изпуснато от огромна преса „у-у-омп“. Теренът се разтресе и иззад полузатворената врата бликнаха ужасяващи талази от тъмни, мазни пламъци.

От своята позиция на покрива Крейтън толкова бързо отметна главата си от взривната вълна, че един от мускулите на шията му се разтегна. „Боже Всемогъщи“, промърмори той.

Веднага щом хората на Мислович чуха експлозията, те приведоха колите си в движение и се стекоха иззад ъглите от двата края на улицата. Пред склада всички удариха спирачки.

Силата на взрива и опустошителната гледка разтърси всички, особено Уолдрън. Никога през живота си той не беше виждал на живо нещо такова, а ето че сега хората на Мислович се изсипваха от колите си, всеки с АК-47 в ръце, и заемаха позиции за стрелба към склада.

Девлин наблюдаваше съсредоточено, като се мъчеше да различи Мислович сред суматохата от коли и хора, струпали се пред склада.

Обгорени и потрошени мъже заизлизаха, олюлявайки се навън. Някои от тях се опитваха да стрелят, но в състоянието, в което бяха, те се оказваха лесна мишена за хората на Мислович.

Източноевропейците откриха огън по смазаните, обезоръжени ярдита. Калашниците бълваха безмилостен огневи бараж. Първите наизлезли мъже бяха покосени от високоскоростните куршуми.

Горе, на покрива на електростанцията, Крейтън крещеше по телефона. Той заповядваше на всички части да тръгнат към склада.

Внезапният и изненадващ характер на атаката на Мислович беше зашеметил всички. Но сега идеше ред Мислович да бъде изненадан.

Откъм двата края на карето мъжете, скрити навън от Оливър, откриха огън срещу югославяните. Отначало хората на Мислович не можеха да разберат откъде идва стрелбата. Много от тях бяха зад колите, което им осигуряваше защита срещу склада, но сега се оказаха изложени на куршумите, летящи от двата края на улицата. Дванадесетте оцелели ярдита отвън стреляха с всичко, с което разполагаха по тълпата мъже, струпана пред склада. Убийците на Мислович се оказаха заклещени под смъртоносен кръстосан огън. Те се бяха скупчили толкова нагъсто, че повечето от куршумите на ярдитата ги покосиха. Плисна кръв, разхвърчаха се стъкла във всички посоки, ламарината на колите беше разкъсана и надупчена. Петима от хората на Мислович бяха убити за броени секунди.

Докато югославяните схванат откъде идват изстрелите, още неколцина от тях бяха поразени.

Сред крясъците и виковете Зенко започна да издърпва мъжете около себе си извън прикритието на колите. Забута ги, заблъска и зарита към ярдитата, стрелящи от северната страна на улицата. Той самият откри огън с автомата си по тях и останалите най-сетне започнаха да насочват откосите на своите автомати в същата посока. Повечето ярдита имаха добро прикритие и само един от техните бе поразен. Те останаха зад прикритията си, отвръщайки на стрелбата. Мнозина от югославяните вече бяха изчерпали пълнителите си от по тридесет патрона. Наложи се да запълзят, за да приберат заредените оръжия на падналите си другари. Изведнъж битката се беше обърнала.

Зенко сграбчи мъжа до него и излезе от прикритието на колите. Той се затича напред към нападателите си, като ръмжеше и крещеше на хората си да го последват. Двама тръгнаха след него, а той заблъска пред себе си трети, който беше толкова паникьосан, че в желанието си да излезе от полесражението, изпразни своя АК-47 за секунди. Другите изостанаха, но Зенко се понесе напред по улицата. Един от хората на Кингсмен небрежно се протегна от навеса, където се бе прикрил и застреля Зенко с пет куршума в гърдите и лицето.

Крейтън продължаваше да крещи по телефона на полицаите „Настъпвайте, настъпвайте!“, но командирите на отделения не горяха от особено желание да хвърлят хората си в яростната престрелка, затова напредваха бавно и много внимателно.

Неколцината оцелели от експлозията се бяха прегрупирали междувременно и откриха огън по югославяните. Сега хората на Мислович се оказаха притиснати от три страни.